неделя, 28 февруари 2016 г.

Вождът от Моника Маккарти

Кн.1 от поредицата „Стражите на Шотландия“ от Моника Маккарти

Първите 5-6 страници от книгата бяха изключително объркващи и Моника Маккарти умишлено ни беше представила доста информация, за това какво ще се случи по-напред в книгата и поради какви причини. Но от 2-3 глава нататък започна да дава обяснения и описания и действието започна да се развива по-енергично, което направи книгата по-лесна за ‚разшрифоване‘ и много по-приятна за четене.

Книгата се развива по времето, когато крал Едуард е завладял Шотландия, а десетима мъже, най-добрите войни за времето си, имат за цел се обединят и да заедно да отвоюват свободата на страната си. Главният мъж, избран да ръководи този елитен екип е Тор Маклауд.

Кристина Фрейзър е младо, умно и доста схватливо момиче, което живее с основната идея някога да намери своя рицар и заедно да живеят щастливо.

Красавица. Не с класическата красота на русата хубавица, която седеше до нея, а далеч по-чувствена, изгаряща. Не само разкошното и тяло, чиито пищни форми личаха дори изпод скромната рокля от зелена коприна, приковаваше погледа, но и широката и уста с наляти червени устни и екзотичните тъмни очи.“

Бракът за жени в нашето положение случи единствено за скрепяване на военни съюзи и за любов и дума не можеше да става. По-добре цял живот да чета романтични истории, отколкото да бъда окована за човек…“

Но, разбира се, тя е наясно, че това са просто приказки, а това, което е на преден план в живота и е да предпази сестра си и да се махне колкото се може по-далеч от арогантния си баща, който за да подсигури една сделка е готов да опропасти името на дъщеря си.

Кристина ахна, обзета от ужас. Да се омъжи? За този мускулест великан? Че една скала беше по-чувствителна от него.“

Мъжът бе красив, приличаше на някой свиреп бронзов бог на войнатасуров, внушаващ страх, създаден да убива. Не беше само могъщото му, снажно телосложение, но и острите черти на лицето сякаш бяха изваяни от камък.“

Мъжът, който Кристина е принудена да измами, е Тор – заплашителен, непредвидим, хитър, студен към околните и рядко вълнуващ се от странични фактори, които не засягат пряко него или кланът му. И дори след като му връзват номер и ‚рицарската му чест‘ го заставя да се ожени за Кристина, той отказва. Докато не му е направено предложение да задържи девойката, а пък той ще се освободи от заплахите на враговете си – предложение, на което Маклауд не може да откаже.

Никой човек не бе в състояние да накара вожда на клана Маклауд да направи нещо, което той не желае.“

Ако не беше такъв случаят, той щеше да бъде изкушен от предложението. Идеята беше достатъчно дръзка, за да запали интереса му. Най-елитните воини на Горна Шотландия и островите, събрани в една гвардия? Никой нямаше да посмее да се изпречи на пътя им. Те щяха да бъдат непобедими.“

Сега Тор е натоварен с мисията да опитоми най-силните, най-хитрите, най-ловките убиици, крадци и насилници, избрани да се борят редом с него и да направи от тях един елитен отбор, готов да работи заедно срещу армиите на англичаните. Едновременно с това е принуден да балансира между дълга и брака си и да предпази жена си от бедите, в които може да се забърка.

Тазвечерната случка доказваше онова, което вече му беше ясно: момичето беше опасно. Наивно и уязвимо, въпреки чувствената си външност. Беше от онези жени, които човек не бива да изпуска от очи.“

Но какво ставаше с него, за бога? Не помнеше някога да е избухвал така заради жена. Запазваше спокойствие дори пред сестра си Мюриел, а онази твърдоглава свадливка можеше да скъса нервите и на светец.“

Не можеше да си събере мислите. И то заради жена!“

Няма как да не обърна внимание, че запознанството им беше неочаквано и главоломно и до края отношенията им си останаха такива, но със всяка следваща глава героите се променяха значително – Кристина ставаше по-смела и по-дръзка, а Тор по-мил и по-склонен да взема участие в този съюз между двамата.

Друго важно нещо, което оказва огромно значение в една книга е начинът, по който е представена дадена ситуация или заобикалящия ги свят или просто местоположението им – беше обърнато нужното внимание на районите, в които се развиваше действието и беше направено така, че да можем да си го представим и дори да се пренесем там, без да става прекалено натрапчиво или да се проточва.

И третото нещо, което много ме изненада, но ми достави огромно удоволствие е, че можехме да видим две различни гледни точки и то пречупени по различен начин. В една глава на няколко пъти се сменяха разказвачите и можехме да видим как една ситуация започва с мислите на Кристина и продължава с тази на Тор. Беше доста необичайно и ободряващо, и не мисля, че съм чела много книги, където това се случва.

Крайното ми мнение мисля, че стана пределно ясно – книгата определено много ми хареса, Моника Маккарти беше подсигурила красиви пейзажи, хапливи реплики между главните, враждебността между войните и промяната в главните, която беше поднесена толкова леко и приятно, че няма как да не и се насладя. Не знам какво очаквах, когато започнах Вождът (дори не си направих труда да прочета резюмето и, а просто действах импулсивно и на момента), но до последните си страници книгата не ме разочарова и няма съмнение, че ще продължа с книга 2 от поредицата „Стражите на Шотландия“ – Ястребът.

вторник, 23 февруари 2016 г.

New Series #4.1

Популярни сериали, които искам да гледам
Дали защото имат по много сезони, или защото нямам много време – винаги си намирам оправдание да не гледам някои от много известните/ възхвалявани сериали, които се излъчват в момента, или са били спрени в даден момент.

Започвам с нещо старо, но доста харесвано и това са – One Tree Hill и The O.C. Не мисля, че трябва да казвам каквото и да е, всички сме чували за тях и реших, че няма как да кажа на хората, че обожавам сериалите (и то от този стил) без да съм изгледала едни от най-гледаните по онова време.


Следващият - Grey’s Anatomy – може би, защото след Chicago Fire, The Last Ship & The Night Shift ми стана интересно да гледам сериали свързани с медицина. А и Анатомията на Грей е доста популярен и има 12 сезона – това си е доста.

Prison Break & Marvel’s Agents of S.H.I.E.L.D. – и за двата съм чувала от доста хора ужасно добри мнения, а и ми бяха препоръчани.


Още един от многото - Rush – наскоро започнах нов сериал – Lucifer, и понеже главния ми беше много познат реших да проверя и се оказа главния от Rush. Актьора е доста добър и въпреки че Ръш има само 1 сезон, преди да бъде спрян, реших да му дам шанс.

За Chasing Life – нямам кой знае какво обяснение, просто след като изгледах трейлъра и идеята някак си ме хвана, колкото и странно да е това, понеже главната има рак.

Още един, който смятам да гледам – Elementary. След като си наваксах със Шерлок (споменах си мнението за него Тук) просто бях като пристрастена и сега ще мина наново по същия път, но този път Уотсън ще е жена. Това трябва да е забавно.

Falling Skies и Mr. Robot – и за двата съм чувала доста добри отзиви, особено за първия, който ми беше доста настойчиво препоръчан. За Mr. Robot все още се чудя, но предполагам ще склоня.


Има още 3 сериала, за които знам, че са харесвани и това са – Scandal, How to get Away With s Murder и The Client List. Последният не е чак толкова популярен, но мисля, че ако ми трябва нещо, с което да се откъсна от фентъзито, то един от тези ще бъде изгледан.



И последните са – The Fosters, за който нямам причина, но съм попадала на клипчета в YouTube, които чисто и просто ме принудиха да го проверя. А другият – Saving Hope, на който след като видях трейлъра не мога да кажа не, изглежда като нещо, което би ми се харесало.


Е, това бяха. Да, само 15, срам. Най-вероятно няма да имам време да дам шанс на всичките тази година, но исках да направя един списък с тези, които съм си набелязала. Ако сте гледали някои от гореизброените много ще се радвам да споделите мнение, било то добро или лошо иии.. дам.
До скоро!
^^