сряда, 30 март 2016 г.

Синдер от Мариса Мейър

Кн.1 от поредицата „Лунните хроники“ от Мариса Мейър


В един дистопичен и леко мрачен свят, мирът между Луната и Земята се държи на косъм, въпреки че някои биха казали, че мир изобщо няма и никога не е имало. Обществото, с което се сблъскваме в книгата, е толкова унило и чуждо, че няма как да си представим света, в който живеят като розов, дори и да се опитаме. Добавете към това чумата, мизерията и експериментите върху хора и вече знаете в какъв свят живее Лин Синдер.

Младата Синдер е точно това, което аз не очаквах да бъде – киборг, механик, твърда, изолирана, с явно доста развита саркастична страна и прекалено често самоиронизирайки се, Синдер се оказа цяло предизвикателство. Но предполагам всички бихме се държали така, ако и бяхме в положението, защото резюмето не лъже – това е една доста съвременна и модернизирана история за Пепеляшка, заедно със всичките си екстри - доведените сестри, мащехата, Злата кралица и принцът.

                                               “Even in the Future the Story Begins with Once Upon a Time.”

Около нея има прекалено много въпроси и прекалено много неизвестност  за създаването си и ранните години, от къде идва и кои са родителите и, защо е такава каквато е. Синдер по начало си беше изключително комплексна личност и въпреки че в по-голяма част от времето се чудех защо прави това, какво си мисли, защо няма спомени от ранните си години, към втората половина от книгата вече получаваме отговори и към края всичко си дойде на мястото.


Принцът, Кай, е пък точно това, което очаквах да е – възпитан, с перфектно държание и маниери, мил и изключително чаровен – няма как да не го харесате. Наследник на Източната република с андроид, който има нужда от умелите ръце на Синдер, за да го поправи. Въпреки че за него на моменти беше изключително трудно, Кай винаги поставяше страната и отговорностите си на първо място. Очаквеше се и да бъде вкарана и Злата кралица, в тази книга я виждаме като Левана, лунната кралица. Няма думи, които да опишат колко егоистична, студена и ужасна е тя, но предполагам точно това я прави толкова добър герой.


Важна част от книгата играе и обстановката, в този случай - неизлечимата болест, която покосява жителите на Пекин и, когато достига до Пеони (една от сестрите на Синдер и нейна приятелка), нашата Пепеляшка е обвинена за случилото се от мащехата си и е изритана от дома си. Положението поема още по-неочакван обрат, когато е поканена на бал в замъка, който тя смята да пропусне, но мозъка и не спира да пропуска към Кай. 

Имах мааалко по-високи очаквания и не ми допадна колко мудно се развиваше действието на моменти. Доста бавно я прочетох, но пък замисъла и начина, по който бяха изградени героите ми се стори интересен и необичаен, и затова реших да завърша книгата. Това, което ме караше да не я отписвам още в началото бяха уверенията на хора, които вече я бяха прочели и бяха започнали останалите книги от поредицата, че със всяка следваща начинът на писане става по-добър, а историите по-сполучливи. Синдер определно имаше леко налудничава, но завладяваща идея и се надявам останалите книги да продължат да ме учудват по този начин.

неделя, 27 март 2016 г.

I Love Spring Book Tag

i Love Spring Book Tag
Може и да съм последната, която прави този таг, но реших – пролетта трая няколко месеца, така че не съм закъсняла много ;д
Благодаря на Paris Love, за това, че ме тагна – линк към блога и може да откриете тук.
Всеки, който иска да направи тага - да се чувства поканен ^^

{ Каква е пролетта там, където живееш?
Много приятна – като малка помня, че понякога валеше дъжд, но не съм забелязвала последните няколко години. Сега за мен пролетта е слънчева и топла, и с много разцъфнали дръвчета.

{ Най-очакваното излизане на книга тази пролет?
И преди май съм споменавала – книгата Illuminae. Виждала съм как е структурирана вътре и смятам, че е много необикновено и различно, и определено искам да я прочета.

{ Покажи корица, която ти напомня за пролетта.
Някак свежите цветове и красивите рокли на поредицата на Кийра Кас (ревю) ми напомнят точно пролетното време.

{ Къде ще четеш тази пролет?
Винаги съм харесвала тихите места – най-често чета в леглото вкъщи. Но понякога и в училище, когато не е прекалено шумно.

{ Намери корица със слънцето на нея!
Да се престорим, че слънчевите лъчи в косата на Блеър се броят ;д
(ревю)

{ Кои са любимите ти пролетни четива?
Кой определя книгата си по сезона? ;д Не съм забелязвала аз да го правя поне, но ако има книга, която знам, че ще съвпадне с хубавото време навън – това ще е нещо леко и приятно, като поредицата „Сладко палаво момче“ от Кристина Лорен.

{ Намери книга с много различни цветове на нея.
Обещание от Карина Хали - (ревю)

сряда, 23 март 2016 г.

Ангел с часовников механизъм от Касандра Клеър

Кн. 1 от поредицатаАдски устройстваот Касандра Клеър

В последно време бях тагната за няколко tag-а, но съобразих, че няма как да пусна всички един след друг, а и въпросите понякога се застъпват, така че реших да разнообразя с ревю. Истината е, че ревюто на Ангел с часовников механизъм трябваше да бъде пуснато преди доста време, но исках да го доизпипам още малко, преди официално да го пусна.

Действието в Адски устройства предшества събитията от Реликвите на смъртните!

Няколко месеца след смъртта на леля си, Теса Грей получава писмо от брат си и се мести в мрачния и дъждовен Лондон, където вместо да бъде посрещната от Натаниел, я очакват загадъчните Сестри на мрака. (още в този момент се усетих, че книгата ще е по-тъмна и сложна, от колкото си бях мислила, че ще е.) Сестрите отвеждат Теса и месеци наред я ‚тренират‘ как да използва способностите си – нещо, което тя дълго време отказва да приеме, че притежава. 


През цялото време дните на младото момиче се сливат, преминават в поредното мъчение и самота, докато в къщата на Сестрите не нахлува Уил и не освобождава Теса и я води в Института, място, на което ще е в безопасност. 
Ако това ви се е сторило като някоя приказка за момиче, освободено от своя блестящ рицар в доспехи, то нека ви прекъсна още сега.

“Тя се усмихна примирено, когато Уил си взе няколко шоколадови сладкишчета от тавата върху масата, където бяха оставени да изстиват. Той предложи едно и на Теса.
Тя потръпна.
— Не, благодаря. Мразя шоколад.
Уил я изгледа ужасен.
— Що за чудовище сте, щом мразите шоколад?”

Уилям Херондейл представлява божествена комбинация от тъмна коса, сини очи и щипка арогантност, извинете – малко повече от една щипка. Самовлюбен, с чувство за хумор, което използва във всеки удобен, и неудобен, момент. Което направи книгата в пъти по-добра и по-забавна. Уил е убийствено умопомрачителен, дързък и потаен, което беше и причината героя да ми е толкова интересен – започвах всяка следваща глава, не само заради самата история и развиващите се действия, но и да разгадая тази мистерия около него. 

“Уил трябваше да признае, че е красива — но пък повечето вампири бяха такива. Тяхната красота винаги му бе изглеждала като тази на изсушените цветя — хубави, но мъртви.”

Тереза Грей е 16 годишно момиче, което по стечение на обстоятелствата попада в ръцете на хора, които се възползват от уменията и, за които тя дори не подозира, че притежава. Героя и изключително много ми допадна още от началото. Описана е като невинна, ученолюбива и скромна, но също и смела, когато се наложи и готова да защити приятелите и семейството си. Изключително мила е, а и обича книгите, което е едно от нещата, които я свързват с Джем.

“One must always be careful of books and what is inside them for words have the power to change us.”

Джем (или Джеймс Картерс) е мил, галантен, жертвоготовен и винаги пазещ гърба на Уил (парабатаи работи). Интересува се от книги, а също обича и музиката. Още в началото ми се стори доста загадъчен и опетнен сякаш от нещо, което му се е случило и по-нататък в книгата се разбира какво е то. Обожавам непринудените разговори, които се водеха между Теса и Джем, както и факта, че споделяха доста помежду си, а може би и затова го обикнах толкова много.

Определено не очаквах книгата да има такъв край, но след като имах време да премисля всичко, което се случи до тук и всичко, което знаем за героите и през какво са преминали и какво те първа им предстои да преживеят, не мога да кажа, че съжалявам, че края беше такъв.


Книгата обединява доста различни герои – като Джесамин – момичето, което не е създадено за този груб свят на сенки, Шарлот – жената, която защитава всички в Института и ги предпазва, така както майка предпазва децата си, Хенри – вечно отдаденият на работата си чудноват човек, но с добра душа и, разбира се, горепосочените герои с изключително силни характери. Виждаме как малката Тереза съзрява и се адаптира към един тежък свят, в който всеки е готов и на най-ужасното, за да получи това, което иска, но до последно не губи милото и състрадателното в себе си. 

Обичам как всяка глава започва с различен цитат, който си има някакъв дребничък смисъл към света на сенките
„Ние сме пепел и сенки.“ – „Pulvis et umbra sumus.

С поредицата си Касандра Клеър даде началото на един нов свят, препълнен с много и различни емоции, красиви думи и големи дози хумор. Присъства опасността, борбата за власт и надмощие, омразата, проклятието, магията и, разбира се, типичното за ловците на сенки – убиване на демони. Книгата е създадена толкова реално, на моменти сякаш бях с Теса в стаята със Сестрите, а в следващия в Института – можех да се поставя на нейно място и да изпитам тръпката и страха от случващото се. 

Определено начинът на писане успя да ми повлияе и да остави доста добро впечатление, и смятам в най-скоро време да започна втората книга от поредицата – Принц с часовников механизъм.

неделя, 20 март 2016 г.

50 Things I Love About Spring

50 Things I Love About Spring
Днес, 20 март, настъпва астрономическата пролет и по повод този ден реших да направя пост за нещата от сезона, които харесвам.
Навън, въпреки слънчевите лъчи, все още е доста хладно, но пролетните месеци са едни от любимите ми и не исках да отлагам повече.
Надявам се да ви допадне.

Разцъфващи дръвчета
Първите слънчеви лъчи
Прохладен въздух
Студени сутрини
Завръщането на птиците
Аромата на първите цветя
Сбогом, зимни дрехи
Привет, леки облекла
Фрешовете в топлите дни
Възможността да седнеш отвън в кафенето
Топлите следобеди
Баба Марта, Цветница, Лазаровден и други пролетни празници
Сандалите и пантофките
Фонтаните навън
Пеенето на птиците
Възможността да си купиш сладолед
Великден
Първият щъркел
Чукане с яйца
Ефирните материи
Прясно изцеден сок от плодове
Нежният полъх, които вече не носи студени тръпки
Дълги изморителни разходки
Ден прекаран в парка
Пътувания до местни забележителности
Пътуване до село
Чувството до облечеш ярки цветове
Цветните залези
Прохладните вечери
Открит огън
Звездите в ясно небе
Пролетната ваканция
Топли дъждове
Росата рано сутрин
Рокли и поли
По-дълги дни
По-къси нощи
Ледени напитки
Топли жилетки
Венци от цветя
Слънчевите очила
Пресни плодове и зеленчуци
Пикник в топъл ден
Дъгите
Каране на колело в парка
Игра на федербал
Пролетни карнавали
Годишните оценки
Краят на учебната година
Началото на лятото

Има ли нещо, което вие харесвате в пролетта и съм пропуснала да го спомена? Ще се радвам да споделите.
А ако искате да видите подобни постове - линк към любимите ми неща в есента може да намерите(тук
и за зимата (тук)!

неделя, 13 март 2016 г.

Тъмна любов от Дж. Р. Уорд

Кн. 1 от поредицата „Братството на черния кинжал“ от Дж. Р. Уорд

Извинявам се предварително, че това ревю ще е по-дълго. Причината е, че в първата книга са описани доста неща и са представени повечето герои, за които ще се отнасят следващите книги от поредицата. Реших да включа по едно изречение за всеки от по-важните, като се опитам да се фокусирам главно върху двойката от първата книга.

Рот (Wrath) – гняв, е воин от Братството на черния кинжал, елитно общество от 6 души, които защитават населението на вампирите от създания, които заплашват животите им и имат за цел да ги изтребят (лесъри). Рот е главнокомандващият, а останалите членове са:
Тормент, Top (Tohrment) — страдание
Рейдж (Rhage) — ярост
Зейдист, Зи (Zhadist) — садист
Вишъс, Ви (Vishous) — порочен
Фюри (Phury) — мощ.

„Господи, дори знаеше имената им. Рейдж. Фюри. И онзи ужасен тип, Зейдист.
Да, никакви имена като Том, Дик и Хари за вампирите.
Така де, може ли да си представи човек, че един сеещ смърт кръвопиец ще се казва Хауърд или например Юджин?
О, не, Уоли, не хапи…“

„Гледката на тези мъже с вид на закоравели престъпници, седнали на маса със сребърни прибори и порцеланови съдове, беше достатъчно нелепа. Но слисаните им физиономии бяха направо абсурд.“

Първата книга описва историята на Рот. През повечето време той е гневен, импулсивен, отчужден, студен с околните и живеещ с единствената цел унищожаване на лесърите. Не се вълнува от почти нищо и честно казано смъртта не е нещо, което го притеснява или, от което се бои. Докато Дариъс, негов приятел, не му съобщава, че има дъщеря, за която може и да не успее да се погрижи и иска Рот да поеме отговорност за нея, и да и помогне да премине през преобразяването.

„Висок два метра, Рот беше чист ужас, облечен в кожа. Косата му, дълга и черна, растеше V-образно над челото му. Плътни тъмни очила скриваха очите му, които никой не беше виждал. Раменете му бяха два пъти по-широки, отколкото на повечето мъже. С лице, което беше едновременно аристократично и брутално, той изглеждаше като крал, какъвто бе по рождение, и воин, какъвто го беше направила съдбата.“


Елизабет ‘Бет‘ Рандъл е младо 25-годишно момиче живеещо в Колдуел, Ню Йорк, със скучен живот, скучна работа, а социалния и любовния и живот са практически несъществуващи. Бет просто желае да се случи някакво приключение в живота и и го получава, когато Рот нахлува в живота и (буквално – нахлува в апартамента и) и и обяснява, че е  изпратен по желание на баща и да се погрижи за нея, помагайки и да премине преобразяването.


„Боже мой, той беше истински гигант. Апартаментът й действително беше малък, но на фона на фигурата му беше като кутия за обувки. С черните си кожени дрехи изглеждаше още по-грамаден. Беше висок към два метра и сигурно тежеше 130 килограма.
Я почакай.
Какво прави тя, взима му мярка за костюм? Да бяга, трябваше да бяга.“

„— Бързо ли ще ме убиеш? — смънка тя. — Или бавно?
— Няма да те убия. Ще те защитя.“

Сега е момента да кажа, че обожавам факта, че не съществува любовен триъгълник в книгата. Принципно нямам нищо против триъгълниците, харесвам ги и даже очаквах и този път да видя такъв, но след като приключих книгата си отдъхнах.

„— Не ми вярвай. Не ме понасяй. Изобщо не ме интересува. Но никога не ме лъжи.“

„Добре дошъл в прекрасния свят на ревността, помисли си той. За да влезеш в него, плащаш с непоносимо главоболие, почти неустоимо желание да извършиш убийство и комплекс за малоценност.“

„Беше здрав и силен. Огромен и страшен, както винаги. Арогантен. Нежен. Невъзможен и неустоим.“


Третия човек – да, правилно чухте, не е вампир, а човек – в книгата е Бъч или Брандън О‘Нийл, ченгето, което се чувства не на място сред колегите си.
В началото ни беше представен като самотен, дистанциран, погълнат от тъмнина, но добър приятел, който ще направи всичко да защити Бет, но към края на книгата виждаме, че ще има още към историята му. Мисля, че четвъртата книга е за него.

Много ми хареса как се развиха отношенията между Рот и Бет, не беше прибързано, нито пък действието се развиваше прекалено бавно. Не беше претупано нито една ситуация, а честите смени на разказвачите държаха нещата в напрежение и ни представяха гледните точки освен на главната двойка, на някои от братството, ченгето, Хосе – приятел на Бет и Бъч, а също и господин Х. – главен лесър, убиец на вампири, който ръководи преследването на членовете на Братството и на всички други вампири в Колдуел.

Направи ми впечатление и колко интересно беше изразен образа на лесърите – с коси с бледо пепеляв, брашнен цвят, тенът на кожата им също избледнял до бяло, очи - също загубили пигментацията си, празни и прозрачни, като стъкло. Да не говорим, че нямат сърца. Подобни създания звучат ужасяващо.

Очевидно е, че има още доста неща, които авторката запази и не станаха ясни в първата книга, но тъй като тя ми задържа вниманието, а начина на писане ми хареса толкова , че на момента продължих с втората книга и се надявам да разбера повече за задкулисната игра на Омега (и дори Скрайб Върджин – мистичната сила, която дала живот на вампирите) и какво ще се случи от тук нататък.


Разбира се, там където 6 момчета живеят заедно, дори и да са смели воини, те пак си остават идиоти и постоянните хапливи реплики и закачки ми бяха супер забавни.

„— Мафията? Ние не сме мафиоти, Бет.
— Значи сте просто убийци на свободна практика и наркодилъри?“

Много ми харесаха необичайните традиции и ритуали, а също и, че мъжките герои са тези, които имат нужда от утеха на моменти и те са тези, над които тегне нещо мрачно, някаква тайна или травма. Женските герои са тези, които са силни, подкрепящи и без излишна драма около тях. Огромно впечатление ми направи и образа на Бет - тя се отнасяше с момчетата от Братството, сякаш те са дар, цени ги и ги обича почти толкова, колкото Рот. Особено любящия иконом Фриц, който прегърна още на първата им среща.

„— Извинете — намеси се Рейдж. — Всички ли тук са влюбени в нея?“

Ревю към Вечна любов, книга 2 - тук.
Ревю към Пробудена любов, книга 3 - тук.
Ревю към Споделена любов, книга 4 - тук.
Ревю към Освободена любов, книга 5 - тук.

петък, 11 март 2016 г.

Top 5 Friday: Spoiled Books

Top5 Friday
Spoiled Books
 Не се притеснявайте – този пост е spoiler free :)

Здравейте, хора. Днес реших да избера 5 книги, които някой е spoil-нал за мен и как реагирах в различните ситуации. Естествено, когато някой започне да ви говори за действието в книга, която вие не сте чели (но искате да прочетете) после сте или ядосани, или отчаяни, или искате още повече да прочетете книгата – или да не припарвате занапред към нея.
 
   o     За мен първата книга, която беше провалена беше книга 5 от поредицата „Лукс“. Първите четири книги от поредицата ги изчетох с огромно желание, напълно необезпокоявана,  докато моята ‚любима‘ най-добра приятелка не реши да ми каже какво ще стане в книга 5… и така и не завърших поредицата.
   o     Следващата книга беше Дивергенти. Направих огромната грешка да изтегля първия филм, за които доста се вълнувах, понеже бях огромна фенка на актрисата, която играе Трис, много преди да стане известна. Но както и да е – аз мразя да гледам първо филмите на книги, които искам да прочета, не знам защо изтеглих Дивергенти. И така се отказах да прочета книгата, а и цялата поредица.

   o     Игрите на глада, хммм. Та, вече си бях взела поука от Дивергенти, че филмите не биват да се гледат и до последно отказвах да го изтегля (което се оказа лесно, предвид факта, че не гледам телевизия), но тогава Интернет избухна буквално със снимки на Пийта и Катнис и милиони спойлери, и беше невъзможно да не разбера половината сцени от филма.

   o     Този случай беше един от най-нелепите – някога случвало ли ви се е да търсите картинки за първата книга от една поредица и междувременно да попаднете на картинки за втората, а те да обобщават всичко, за което ще се разказва? Такъв беше моя случай с Твърде далеч: Никога – час по-късно бях започнах книгата, а до обяд на другия ден я бях завършила.


   o     Хард Инк. Тази я оставих за накрая, понеже белята беше най-минимална. Двете с една моя приятелка я четохме по едно и също време, но тя ме изпревари, но, разбира се, трябваше да съсипе всичко. Стигна до една много хубава част и понеже знае, колко се кефя на подобни сцени реши буквално да ми я преразкаже. След това ми стана доста кофти, че трябва да продължа насила, понеже знам какво ще се случи, но хей – книгата се оказа доста приятна и както се оказа – на мен даже ми хареса повече, от колкото на нея.


А на вас някога случвало ли ви се е да са ви казвали какво ще се случи в дадена книга и как сте реагирали. Само аз ли се дразня толкова много от спойлерите? И след това завършвате ли книгите си, щом знаете развоя на събитията? ;д

събота, 5 март 2016 г.

Personality quiz: TV Series

Personality quiz

o  TV Series
Понеже наскоро правих таг, където установих към коя група/общност от различните по-известни поредици принадлежа (може да го видите тук), сега реших да направя друг вид тестове, които да ми кажат кой герой съм от различните сериали.
Под героя, който ми се е паднал ще откриете линк към въпросните тестове, ако искате да си пробвате късметa и да разберете кои сте вие.


Shadowhunters – Jace 
Дообре, очаквах да получа Изи или нещо подобно (най-добрата ми приятелка дори заложи, че ще съм нея), но и Джейс става.

Сега, като се замисля, исглеждам страхотно! ;д 




Teen Wolf – Scott
Защо отново ми се пада момче, намеци ли ми правите? ;д Но пък съм алфа, това компенсира спада в самочувствието ми.





Pretty Little Liars – Aria
Честно, тя е любимата ми от 4те момичета – умна, красива, стилна и отговорна, няма как да се оплача.




The Vampire Diaries – Bonnie
Тук важи същото, смела и жертвоготовна, супер! Но не знам защо все такива герои ми се падат. Не, че се оплаквам де, но нека бъдем честни – аз съм бъзла ;д




Arrow – Sara Lance
Ето – пак! Добре, хора, мисля, че имам вътрешна богиня в себе си, която просто чака да дойде правилния момент, за ад се покаже.



Awkward – Jenna
Yes, един герой, който да е постоянно мрънкащ и да не знае какво иска от живота. Да, за тези, които не разбраха, радвам се, че ми се падна объркан и кофти герой.


Game of Thrones – Arya Stark
Иии пак се връщаме към смелите и отговорните.


Outlander – Claire
Явно просто крия повече разум и отговорност в себе си, от колкото съм склонна да призная. Клеър е стархотна между другото, супер!



Добре, това мина доста приятно. Паднаха ми се 6/8 героя, които са пример за сила, логично мислене и смелост. Не знам как и защо, но явно тези смахнати тестове решиха, че си съвпадам с тях. Мога само да се радвам