петък, 29 април 2016 г.

Top 5 Friday: Things Readers Hate

Every readers nightmare


Когато най-спокойно си чета книгата и някой дойде да ме прекъсне и да ми говори за техни си „много важни“ работи.
Ехоо, героят ми изживява криза в момента, нямам време за твоите скучни проблеми. Дъъх! А и кой, по дяволите, когато види човек да си чете, ще тръгне да го заговаря. Да четеш книга на обществено място е същото, като да носиш слушалки – те са там с причина!

Когато някой сравни филма с книгата.
Не, не, не! Няма нищо общо. Чуя ли някой да казва нещо подобно в главата ми започват да се изреждат с бясна скорост заглавия на книги. Книги, които нямат нищо общо с филмовите адаптации.


Спойлерите.
Няма значение, дали идват от хора, които четат или не. Няма по-голям враг на читателите, от спойлерите. И като заговорихме за хора, които са решили, че филмите са достатъчни – няма по-хубаво нещо, от това, да заговориш за една книга и да ти я спойлнат, защото, разбирате ли, ВЪВ ФИЛМА ТАКА Е СТАНАЛО!
Бягай, просто бягай, докато все още се контролирам!

Когато твой приятел дойде и ти прекъсне главата до средата, за да те попита „какво правиш?“.
Е, аз мислех, че е очевидно, но добре. И нека отделим момента и за тези случаи, когато те попитат за книгата, която четеш, и ти решиш да си мил, и започваш най-подробния преразказ, правен някога, а след това те прекъснат.
„Да, да, както и да е…“
„Не, не е както и да е. Защо ме питаш, ако не проявяваш никакъв интерес, за Бога?!“

Когато някой се учуди, че четеш.
Да, аз мога да чета. В първи клас бях прилежна ученичка и с Букварчето си останахме най-добри приятели завинаги. Мога да чета, правя го и даже ми харесва. Сега може ли да попитам, защо това представлява такъв шок за теб?! Толкова ли е трудно да си представиш, че хората обичат да четат за развлечение, а не само, когато са принудени от някоя злобна учителка по Български език и Литература?! Толкова ли рядко виждаш човек да държи книга, че държиш да го обявиш гласно пред всички, в радиус от 100 метра?! Не разбирам ;д

Това бяха основните 5 неща, които ме дразнят най-много. Разбира се, има много други неща, като например – чакането да излезе следващата книга от поредицата; обявяването на корицата, което отнема прекалено дълго; моментът, в който с нетърпение си очаквал някоя книга, но тя се окаже пълна боза. Към това просто е НЕОБХОДИМО да се добавят и всичките неловки неща, които хората, които не четат, казват. Ако трябва да изброявам всичките неща, то трябва да си отделя целия ден.

А има ли неща, които на вас са ви казвали или ви правят впечатление и ви дразнят? Споделете ги долу в коментарите, за да можем да се посмеем заедно ;д

сряда, 27 април 2016 г.

Под този мъж от Джоди Елън Малпас

Кн. 2 от поредицата „Този мъж“ от Джоди Елън Малпас
Ревю към първата книга от поредицата може да откриете тук.

Продължаваме с историята на Джеси и Ава, като действието продължава 5 дни след като за последно се видяха. За последно Ава успя не само да осъзнае какво желае, но и да вземе контрола в ръцете си и да се осмели да направи крачка към мъжа, без който животът и не би имал смисъл. Но това, което открива в жилището му не е човека, когато тя обикна и със сигурност не е мъжа, който иска. Бяха разменени реплики и бяха казани думи, които не могат да се върнат назад. А Ава си тръгна.

„Той ме накара да се нуждая от него, а после изчезна.“

Но Джеси не веднъж е казвал какви ще са последиците, ако Ава някога му обърне гръб и си тръгне от него. И ето, че още веднъж двамата ни любими герои са събрани в една стая, готови да премислят всичко, случило се пред последната седмица и готови да достигнат консенсус. Много ми хареса колко силно беше наблегнато на изграждането на стабилна връзка между Джеси и Ава основно през първата част на книгата. Втората част от книгата бе по-наситена с действия и в нея получихме някои дългоочаквани отговори. Някои абзаци съм препрочитала отново и отново, за да мога да навържа всичко, случило се досега в поредицата.

„Влюбена съм до уши в мъж, който има най-необуздания характер и предизвикателно държание. Но в другия край на спектъра той е най-любящият, най-чувствителният и най-покровителственият мъж във вселената.“

В книгата имаше няколко неща, които се различаваха от първата и това, което ми направи най-голямо впечатление беше, че все по-често знаех защо правят това, което правят. В първата книга не веднъж съм се запитвала защо правят това, защо казват онова, защо това се случва, докато в тази книга действието течеше по-плавно, а ситуациите и взетите решения са по-лесно обясними. Хареса ми, че героите си запазиха до последно качествата си, но и успяха да се усъвършенстват. Двамата взаимно си помагаха да намерят и изградят един перфектен баланс във връзката си. Промяната беше очевидна и то не само в края – в цялата книга беше засегната темата основно за сблъсъка на два много трудни, силни и инатливи характера, както и за страха да изгубиш най-ценното, страха да ти го отнемат.

„Никога не съм имал нещо, което да ценя или да искам да защитя. А сега имам и това ми носи странна смесица от пълно щастие и абсолютен ужас.“

„Той е труден, така е, и аз се боря с него за някои неща, но не съм толкова заблудена да мисля, че аз съм водещата в нашата връзка. Знам точно защо се държи по този начин. Знам, че живее в ужас да не му бъда отнета, но аз самата се чувствам по този начин.“

Виждаме по-често образа на Джон, виждаме Дан – братът на Ава, а към края пристигат дори родителите и. Кейт също много се промени в тази книга и, въпреки че е второстепенен герой, много би ми се искало да има spin-off поредица, за да мога да навържа действията и. На моменти виждаме една по-различна и чувствена страна на Сам и дори на Дрю, но и доста злоба в лицата на жените в Имението. Наблягаме на Сара не веднъж, като в края на книгата изпитвах чиста злоба към нея. На много елементи е наблегнато в продължението, дава ни нови и различни страни на историята и една буря от силни емоции и копнежи.

Не останах разочарована до края, книгата не ми изгуби вниманието нито за миг и винаги, глава след глава, ме оставяше да искам да разбера още. Препоръчвам я на всички и, ако смятате, че ви е харесала „Този мъж“, направо ще се влюбите във втората книга.

„Не може да живее без мен. Е, аз също не мога да живея без него. Този мъж е моят свят.“

събота, 23 април 2016 г.

Предимства и недостатъци на е-книгите

Предимства и недостатъци 
на е-книгите
Предимства на е-книгите

o   Има много сайтове, от където можем да си изтеглим електронни книги и то напълно безплатно, което значително улеснява тези, които не могат да си го позволят или не искат да харчат спестяванията и джобните си за книги.
o   За разлика от книгите на хартиен носител, е-книгите не заемат място. За тях не ви е нужно да купувате рафтове/ шкафове за множеството книги, а само памет на дадено устройство (в случай,    че искате да ги запазите, а не да ги изтриете).
o   Не е нужна светлина да ги четете – е-книгите могат да се четат и на тъмно.
o   Ако разполагате с четец още по-добре, защото той не уврежда зрението ви.


Недостатъци на е-книгите

o   Трябва всеки път да отбелязвате до къде сте стигнали, за да не загубите страницата си при заключване например (това реално ми се е случвало).
o   Имат батерия, която в даден момент свършва.
o   Понякога, когато четете от лаптоп/ таблет/ телефон, а не от предназначен за това четец, яркостта, дори намалена, изморява и уврежда зрението.
o   Повечето книги не са големи по размер дори да изтеглите 30 броя няма да е фатално, но повечето приложения, с които се отварят книгите са с голям размер и заемат доста памет.
А вие четете ли електронни книги? И има ли значение дали книгата е електронна или на хартиен носител? Ще се радвам ако споделите мнение ^^

сряда, 20 април 2016 г.

Звезди за Лола от Стефъни Пъркинс

Кн. 2 от поредицата „Целувка за Ана“ от Стефъни Пъркинс


Лола е толкова различна, шарена, ексцентрична, шикозна и налудничава, пълна с идеи, изключително креативна, вдъхваща увереност, смелост и стил. Умна и предизвикателна, но не прекалено лигава или натрапчива. Всичко в нея ми хареса. Въпреки че с нея нямам почти нищо общо и никакви сходни черти, я харесах още от първите страници. Не вярвах, че втората книга от поредицата ще ми е толкова интересна, но се оказа точно обратното – харесах Звезди за Лола, повече дори от първата книга, а самата Лола ми допадна повече дори от Ана.


Крикет също е голям образ – прекалено висок (за разлика от Етиен), мил, скромен и доста привлекателен, истински джентълмен, постоянно измислящ нови начини да приложи знанията и хобитата си на теория и способен да направи чудеса с ръцете си – понеже обича да майстори някакви джаджи де, не за друго :D. Още от първите глави след завръщането на Крикет ми беше ясно, че те двамата са един за друг и докато четях за тях, благодарение на чудесния и реалистичен начин, по който беше написана книгата, можех да си ги представя заедно и нямах търпение за онзи момент, в който ще получат своя щастлив край.

„Пораснал е и се е променил, но пак си е той. Същото онова момче, в което се влюбих в девети клас.“

„Странното у Крикет Бел е, че човек не може да не го забележи, когато влезе в стаята. Първото, което прави впечатление, е ръстът му, но веднага след това се усеща енергията му. Движи с гразиозно, като сестра си, но във всичките му жестове се долавя въодушевление, което май не е в състояние да контролира ...“


Не мога да не оценя колко необикновени герои са Лола и Крикет или пък, колко добре са съставени историите им, миналото им, настоящето, чувствата. Имах доста голямо желание да разбера за защо толкова хвалят книгите на Стефъни Пъркинс, а след като завърших Звезди за Лола в рамките на ден не ми остана дори капка съмнение – книгите и са невероятно сладки, романтични, леки и приятни, но не прекалено обикновени, имат някакъв конфликт, доста обрати, реалистични и различни герои и красива история, която определено би се харесала на всички. Ако имате нужда от нещо нежно и чаровно – нейните книги са точно каквото ви трябва.

„- Но все някой ден ще ме искаш, нали? Чувствата ти към мен ... някогашните ... нали не са изчезнали и те?
Сърцата ни туптят в един и същи лудешки ритъм. Свирят една и съща мелодия.
- Никога не са изчезвали.“

неделя, 17 април 2016 г.

Burn, Rewrite or Reread Book Tag


Бях тагната от Melly c да направя този таг, до който, честно казано, само чаках да стигна. Супер забавно е, а правилата са следните: избирате си определен брой книги, без значение дали са ви любими или не (въпреки, че е по-забавно ако са ви любими), пишете заглавията им на листчета, които сгъвате и разбърквате в купа или чаша и вадите три от тях. От посечените книги изберете една, която ще изгорите(метафорично), пренапишете и препрочетете. Така се повтаря тегленето, докато не ви свършат листчетата. Тага се провежда в няколко рунда и за да ми е по-трудно аз ще избера 21 книги, които наистина харесвам.

Рунд 1
Обещание от Карина Хали
Обсидиан от Дж. Л. Арментраут
Възраждането на Атлантида от Алиса Дей
Бих препрочета Обсидиан, понеже историята на Кити и Деймън ми беше една от любимите и, като една от първите ми поредици, много си я харесвам. Бих искала да променя някои неща в Обещание и, въпреки че изобщо не бих искала да изгоря Възраждането на Атлантида, само тя остана. Вече съжалявам решението да избера само книги, които харесвам :D

Рунд 2
Изборът от Кийра Кас
Красив негодник от Кристина Лорен
Красиво бедствие от Джейми Макгуайър
Това е нелепо, как се предполага да избера. Бих препрочела Красиво бедствие – обожавам поредицата. Красив негодник също, но явно ще трябва да я изгоря. Колкото до Изборът има някои неща, които може да се пипнат лекичко, въпреки че книгата си остава една от фаворитките ми.

Рунд 3
Дъблин стрийт от Саманта Йънг
Анна в рокля от кръв от Кендар Блейк
Стъкленият трон от Сара Дж. Маас
 
*надавам отчаян вик* Първо бих се отървала от Анна в рокля от кръв. Хубава е, но не може да се сравнява със Стъкленият трон, която бих искала да пренапиша на някои места. Колкото до Дъблин стрийт – избирам да я препрочета, нищо, че вече съм го правила няколко пъти. 

Рунд 4
Здрач от Стефани Майър
Тъмна любов от Дж. Р. Уорд
Твърде далеч: Пропадане от Аби Глайнс
Странно е как, въпреки че съм чела Здрач милион пъти, когато съм приключила някоя тежка книга, изпаднала съм в reading slump или просто не знам какво да чета опирам до нея – избирам да я препрочета още хиляда пъти ако може. Харесвам Твърде далеч: Пропадане доста, но имаше едни мънички неща, която ме дразниха на моменти и може да я пренапиша. Колкото до Тъмна любов – явно ще минем и без нея.

Рунд 5
Синдер от Мариса Мейър
Тежко изпитание от Лора Кей
Хекс Хол от Рейчъл Хокинс
 
Започвам с изгарянето на Хекс Хол, хубава е, но не чак толкова. :D Синдер бих искала да препрочета, защото първия път ми се стори малко бавна и ми отне доста време да я завърша, а Тежко изпитание явно ще пренапиша.

Рунд 6
Целувка за Ана от Стефъни Пъркинс
Хари Потър (няма значение коя книга) от Дж. К. Роулинг
Ангел с часовников механизъм от Касандра Клеър
Започвам с очакваното – бих препрочела Хари – винаги, по всяко време, навсякъде. Сега, след като казахме това, може да продължим. Целувка за Ана е толкова сладка и нежна и романтична, че бих казала, че ще я пренапиша, само и само да не се налагам да се отричам от нея. Колкото до Ангел с часовников механизъм, той отпада.

Рунд 7
Ще те чакам от Джей Лин
Скай от Джос Стърлинг
Този мъж от Джоди Елън Малпас
Това е лесно – бих препрочела Скай – вече съм я повтаряла около 3-4 пъти и винаги ми е харесвала. С останалите 2 честно не знам какво да правя, и двете са хубави и, колкото и да не ми се иска да го казвам, Този мъж ще трябва да отпадне. Ще те чакам остава и явно ще правим някакви промени по нея.


Това беше от мен –  тага супер много ми хареса, въпреки че беше доста трудно да реша кои от любимите си книги да отпаднат. На свои ред искам да предизвикам Габриела (Book and Hot Cofee), Yoanna M (The Book is Life), Ева (Stormy Garden) и Tеми (Writing is Fun), като се надявам да направят тага и дано им допадне, колкото и на мен ^^

петък, 15 април 2016 г.

Favorite Songs from TV Series

Favorite Songs from TV Series

Винаги съм обожавала музиката и всеки път когато гледам филм или сериал песните на заден план ми правят огромно впечатление. Затова днес реших да посветя една публикация на любимите ми песни от сериали, които съм гледала през годините и дори сега продължавам да гледам, а следващия път планирам да направя идентичен пост с този, но ще бъде на тема любими песни от филми. Надявам се да ви хареса и да откриете и ваши фаворити сред изброените ^^

Pretty Little Liars
Rachel Platten – Fight Song

The Shannara Chronicles
Ruelle – Untill We Go Down

The Vampire Diaries
Florence & The Machine – Never Let me go

Game of Thrones
Theme Song

Shadowhunters
Ruelle – Monsters
Diplo – Revolution

Outlander
Theme Song ( Skye Boat Song )

понеделник, 11 април 2016 г.

Вечна любов от Дж. Р. Уорд

Кн. 2 от поредицата „Братството на черния кинжал“ от Дж. Р. Уорд

Рейдж, най-силният и най-умелият от братята в битка и в ръкопашен бой, е също и изключително красив, сексапилен и има най-прекрасното лице, което може да съществува в света и на вампири, и на хора. И въпреки че привлекателната му външност му придава по-добронамерено излъчване, Рейдж крие в себе си звяр. След инцидент бива прокълнат от Скрайб Върджин да носи чудовището в себе си и всеки път, когато дръзне да излезе извън контрол, звярът превзема тялото и душата му, заплашвайки да нарани всеки, който го предизвика и му се изпречи на пътя – включително братята му. Но след над сто години съжителство с животното Рейдж се е научил как предотврати появата му и да задоволява нуждите му, докато не среща Мери. Изведнъж този величествен, богоподобен воин става слаб само пред една жена, един човек.

„Единствено сраженията и сексът можеха да потушат напрежението в него и той прибягваше към тях така, както болните от диабет към инсулина. За да остане спокоен, се нуждаеше от постоянни дози и от двете, но дори те невинаги успяваха да му подействат. А когато изгубеше контрол над себе си, нещата ставаха отвратителни за всички, включително и за него самия.“


„— Какво е това, по дяволите? 
— Рейдж в наистина лошо настроение.“

„Той беше… смъртта. Скрита зад привлекателна външност.“

Мери Лус – красива, невинна, скромна, обичлива, загубила майка си още в ранна възраст, а сега принудена отново да се изправи лице в лице с левкемията. Още в началото на книгата беше представена като доста пленителна и харесвана, но и държанието и винаги беше леко дистанцирано, през цялото време беше много директна и не увърташе – ако искаше да каже нещо – казваше го; ако мислеше нещо – правеше го, но това, което до края обожавах в образа и беше смелостта. За окончателно време тя се адаптира към начина на живот, към болестта, към Рейдж, към тайната му, а постъпката и към края беше… най-милото и искрено нещо, което съм чела в скоро време.

„— Няма да се влюбя в теб — каза. — Не мога да си го позволя. Няма.
— Всичко е наред. Моята любов е достатъчна и за двама ни.“

„— Никой няма да я докосва, освен ако не иска да си има работа с мен. Включително и ти.“

„О, Господи! Той се обвързваше с нея. Наистина се обвързваше. Беше чувал, че при мъжете понякога става така. Бързо. Силно и емоционално. Нищо, свързано с разума и логиката.“


Хареса ми съчетанието на подобните характери на двамата – Мери беше силна, смела и казваше това, което мисли, а Рейдж – бълваше всичко, което се въртеше в главата му и нямаше абсолютно никакъв филтър. Тя винаги беше там, когато той имаше нужда и обратното, той винаги стоеше до леглото и, докато положението и се влошаваше. В книгата продължаваме да виждаме останалите братя, които са неизменна част. Хареса ми и, че Джон беше включен още от началото – докато е човек, защото знам, че ще има по-нататък и книга за него и е доста интересно да чета какъв е животът и мисленето му сега, преди преобразяването. 


Продължаваше над тях и да виси проблема с лесърите – безпощадните убийци, които влошаваха положението и вече към края на книгата бях си изградила навика да ги мразя толкова, колкото и Братството ги мразеше. И за последно – най-развълнувана бях, когато започнах да чета за Зейдист и Бела. Имах чувството, че тези двамата ще са ми любимци и направо се въргалях от радост, когато дойде моментът на запознанството им.

„Всичко в нея беше прекалено… Тя изглеждаше неестествена, по-ярка от другите. По-великолепна.“
-         За Бела.

За всеки от братята, които не са главни герои в книгата, се казва по нещо, но щом дойде момента да четеш книга за определен брат се разгръща изцяло нов свят. Като например при Рейдж, който не беше главен в първата книга – във втората влязохме в детайли и попълнихме огромните празни дупки. Очаквам и за другите братя да науча повече от съответните книги, понеже колкото по-навътре затъвам в поредицата толкова повече откривам, че са обгърнати в мистерия и нямам търпение да разбера още.

Ревю към Тъмна любов, книга 1 - тук.
Ревю към Пробудена любов, книга 3 - тук.
Ревю към Споделена любов, книга 4 - тук.
Ревю към Освободена любов, книга 5 - тук.

петък, 8 април 2016 г.

Бъди с мен от Джей Лин

Кн.2 от поредицата „Ще те чакам“ от Джей Лин
Линк към първата книга от поредицата може да откриете ТУК.
(В това ревю няма спойлери от първата книга.)


Бях си дала малко почивка от четенето на романтика за известно време, но с настъпването на Март реших, че ще завърша книгата. Бяха ми нужни само няколко изречения, за да потъна отново в историята и, пренебрегвайки домашни, проекти и изпитвания, завърших книгата същия ден, в който я поднових.

Започвам с това, че героите от първата книга заемаха отново главни роли и така до някъде историята на Кам и Ейвъри, която ми остана една от любимите дори след като приключих Ще те чакам, беше продължена и в тази книга, като вече беше обърнато и по-голямо внимание на сестрата на Кам и най-добрият му приятел.




В продължението виждаме от по-близо образа на Тереза, която вече не е малкото, срамежливо, беззащитно момиченце, а младо, отговорно, здравомислещо момиче, което преживява травма и трябва да си вземе известна почивка, като минава на план Б и решава да се запише в университета на брат си. В плановете и влиза: да учи първия семестър там, а веднага, щом контузията и се е оправила, тя да се върне в балетното студио и да продължи мечтата си – да танцува. Но в плановете и не влиза отново предишните чувства към най-добрия приятел на брат и да се върнат отново с бясна сила, а още по-малко пък да кара лекции с него.

„ И това щеше да продължи цял семестър? От една страна трябваше да негодувам от перспективата, но щеше да е лъжа. И кого щях да лъжа? Сега, когато знаех, че ще го виждам три пъти седмично, желанието ми да ходя на лекции по музика се увеличаваше с всяка секунда. В крайна сметка, кой би се отказал от малко радост за окото. А той бе сладка, шоколадова радост.“

Джейс Уинстед е момче с тъмно минало и още по-тъмна тайна, което поддържа облика на сваляч и никога не се привързва емоционално към никое момиче, докато Тес не се завръща отново в живота му и всички онези чувства, които някога е имал към нея, но са дълбоко потиснати заплашват да изплуват на повърхността.

 „ Джейс с неговите целувки, с неговите езди и коне, с всичките му… неща може да ходи да си го начука по средата на задръстването. Винаги си тръгваше от мен. Винаги! Сега бе мой ред.“

„ Ами тръгвай тогава! Защо трябва да се държиш като пещерняк?“


Първите няколко глави са съчетание от предистория на травмата на Тес и малко от романса да Ейвъри и Кам. И докато в първата половина от книгата действието е по-бавно, то към втората половина връх взимат по-силните и обсебващи емоции. Много трагедия и много провали, много хубави моменти и много сълзи. Но последните няколко глави са това, което най ми хареса в цялата книга – аз като цяло съм си огромна романтичка и всичко красиво, нежно, сладко и попито с любов е като мой личен рай, но Бъди с мен ми промени цялостната представа за това, какво означава прекрасен завършек на история.

„ – Но Джейс… Джейс е нещо… не знам… присъствието му ме кара да се чувствам някак неловко. Искам да кажа, че този мъж действа на всяка жена. []
– Сякаш една нощ с него ще промени живота ти завинаги.“


В книгата е съчетано опасното с нежното, грубото с милото, плашещото, което заплашва неопетненото. Книга за момиче, на което не и е чужд страха, но се е научила да бъде силна, и за момче, на което му се е наложило да порасне и от крехка възраст да се справя с каквото му подхвърли живота. Всичко това преплетено с много силни и бурни емоции, чувство за дълг, копнеж побой, страст, пречки по пътя към щастието и много моменти, в които ми се е искало да заплача заедно с героите си – било то в добро или лошо.

„ Джейс бе опасен… по всички възможни хубави начини.“

Книга, представяща контраста между страха, надеждата и желанието. Джей Лин отново е показала живота на човека, в грубата си, реалистична форма, но преплетен с много много красота, нежност и любов. Книгата представлява всичко, което му е нужно на един читател.

„ – Знаеш колко дълго стоях настрани. Опитах се да не ти обръщам внимание, да те пренебрегвам, да не отдавам значение на това, което изпитвам към теб. А това, което изпитвам… не е никак редно. Но е все едно да се биеш в предварително загубена битка. Ето защо не се боря вече.”

„Искам да бъдеш с мен.“

„ …усмихнах се и погледнах към вратата, където родителите му стояха и ни гледаха. Очите на майка му блестяха от сълзи, а господин Уинстед бе сложил ръка и леко я стискаше за рамото. Погледнах към Джак, който вече беше започнал да играе на играта си и разбрах какво виждаха родителите му. Защото аз също го виждах.
Бъдещето.
Тримата.“