петък, 30 септември 2016 г.

Въглен в пепелта от Сабаа Тахир

Книга 1 от поредицата „Въглен в пепелта“ от Сабаа Тахир

„Бойното поле е моят храм. Върхът на меча е моят свещеник. Танцът на смъртта е моята молитва. Убийственият удар е моето освобождение.“

Преди 5 века Книжниците, велика и процъфтяваща цивилизация, били покорени и поробени от империята на Воините – най-могъщата военна сила в целия свят. От тогава Империята ставала все по-могъща и всеобхватна, а традициите и обичаите измежду народа на Книжниците се изгубили.

Лайа е обикновено момиче от народа на Книжниците. Мила, млада, невинна и наивна. Една вечер в къщата ѝ нахлува отряд маски и убиват баба ѝ и дядо ѝ, а брат ѝ – отвличат. Осъзнавайки, че брат ѝ има нужда от нея тя се свързва със Съпротивата – бунтовническо движение, задало си за цел да освободи народът на Книжниците. Съпротивата се съгласяват да ѝ помогнат, но при едно условие– ще освободят брат ѝ, в замяна на ценна информация. Неината мисия е да стане шпионин в Блекклиф – мястото, където се обучават най-свирепите убиици на Империята – Маските.


„Но има два вида вина. Единият те съсипва и те прави безполезен, а другият възпламенява душата ти за някаква цел. “

Елиас Валерий е наследника на Валерианския род и от него се очаква да е по-добър от останалите, по-умен, по-ловък, по-добра маска. Но той не желае нищо повече от това, да остави зад гърба си насилието и тиранията в крепостта и да бъде свободен отново. В навечерието на дипломирането си Елиас се кани да дезертира, но планът му се осуетява. Време е да се избере нов император, а древен закон гласи, че четиримата най-добри ученици в крепостта трябва да се изправят един срещу друг. Елиас е един от тях.

Неустоима, приказна, мистериозна и смъртоносна.
Книгата е една от най-интересните и завладяващи, които съм чела. Историята на народа на Книжниците и начина, по които е представено тежкото им, изпълнено с борба, несправедливост и мизерия ежедневие успява да накара читателя да изпита състрадание и да съпостави случващото се в книгата с реалността, с която ние самите се сблъскваме всеки ден.

„All the beauty of the stars means nothing when life here on earth is so ugly.“

Атмосферата е представена, като  тъмна, заплашителна и мистериозна, но и някак самотна и красива. Всеки детайл в историята беше изпипан, всеки герой все по-завистлив, все по-мистериозен и по-смъртоносен. Елиас и Лая са едни от най-добре развивите персонажи, които бях срещала. Изключително борбени, жертвоготовни и способни на невъзможното, за да помогнат на близките си.
Лайа беше героят, който премина от сковаващ страх към бунтуване, осъзнаване на какво е способна и отстояване на мнението си. Отрасла в един беден народ, който е научен да не се противопоставя, да не изразява мнение и винаги да свежда поглед, нейната промяна беше най-очевидна и изключително вдъхновяваща.

„Предстои ти да гориш, защото си въглен в пепелта. Това е твоята съдба.“

Елиас също влиза в списъка с любимите ми герои – от началото единственото му желание беше да се почувства свободен от тиранията и злобата в Блекклиф, но милиони пъти пожертва себе си и постави чуждите желания пред неговите собствени. Въпреки че от детските си години е бил обучен да оцелява и да убива, духът му не беше скършен, а човечността и съпричастността, които проявяваше, го правеха различен в море от безлични маски.

„Ти си въглен в пепелта, Елиас Валерий. Ще хвърляш пламък и искри, ще опустошаваш и рушиш. Няма как да промениш това, нито да го спреш.“

Начина, по който е написана книгата е увлекателен и пленителен, а историята е способна да те отнесе на километри от тук със своите истории. Сабаа Тахир отлично е уловила емоциите на всеки един от героите – предадените и предателите, обичащите и обичаните, ранените и раняващите, поробените и поробителите. Тяхната мъка и скръб, ежедневното насилие и борба, както и вътрешната борба между това, което мислят, че е правилно и това, което трябва да направят.


Пренебрегването на семейството и приятелите, мотива за смъртта и тежката действителност са само част от елементите, които задържат вниманието на читателя до края. Източния дух, който съпровожда главите ми беше непознат досега, но докато следях разказите на геройте, можех да си представя песните, барабанените сигнали и митичните истории за джинове, фантоми и гулове.

събота, 24 септември 2016 г.

Top 5 Friday: Book series I don't plan on finishing. pt. 1

Поредици, които най-вероятно няма да завърша (част 1)

Заплетени – Ема Чейс
За тази книга имах доста високи очаквания, но уви… Реално историята не е лоша, а жанра е сред тези, които най-предпочитам, но книгата е написана ужасно. Разказана е от мъжка гледна точка и не знам дали мъжете по принцип са луди, малоумни и псуват на всяка втора мисъл, която протича в главите им, или просто вижданията на авторката са изключително изкривени и ограничени, но доста ме разочарова. Ема Чейс беше представила мъжете като глупави и жалки, което съсипа цялата книга за мен. Обмисляла съм дали да не опитам отново да прочета първата книга и, ако този път остана доволна, да премина и към останалите от поредицата, но се съмнявам това да стане.

Подборът – Али Конди
Тук действието се развива в антиутопичен свят, което автоматично за мен прави книгата доста по-вълнуваща и интересна, но, господи, колко беше скучно и монотонно. Имаше прекалено много части в книгата, които можеха да бъдат 2 пъти по-съкратени, цялото това разпъване на локуми беше напълно ненужно. Да не говорим, че Касия е една от най-скучните и омразните ми героини.


Рискована любов – Керелин Спаркс
Най-необикновената история. Супер странната (в добрия смисъл) книга с много нелепи и забавни моменти, но колкото и да съм се забавлявала с развоя на събитията, чисто и просто, авторката толкова хумор беше вкарала в книгата, че дори не успях да я взема на сериозно.


Нощни ловци – Шерилин Кениън
Случая с поредицата Нощни ловци е общо взето същия, като с горната – доста интересен замисъл, особено частта с боговете, митологията и факта, че беше намесена магия и една книга беше послужила за затвор беше много необичайно и наистина не очаквах така да се развият нещата в книгата, но нещо и липсваше. За жалост, нямам намерение да продължавам с останалите книги.


Сълза и Паднали ангели – Лорън Кейт
Последната книга, която избрах е Сълза, а малко след нея четох и Паднали ангели отново от същата авторка, но има нещо в стила ѝ на писане, което ме отегчава и дори отблъсква. Всичките и книги, за които съм чувала, имат толкова необичайни истории и, до колкото знам, се развиват доста интересно, но давайки втори шанс на Кейт тя отново не ме заинтригува и, занапред, не смятам да започвам други нейни книги.

А вие имате ли книги и поредици, които нямате намерение да завършите? Или пък някои омразен автор, които ви отегчава до смърт? ;д  Ще се радвам да споделите в коментарите.

понеделник, 19 септември 2016 г.

Book Recommendations: Fantasy / Paranormal Romance

Book Recommendations: Fantasy / Paranormal Romance

Hello, loves. За днес съм подготвила една по-различна идея, а именно препоръки на книги. Чела съм не малко книги и, въпреки че напълно подкрепям идеята, че „Вкус другар няма“, това не ми пречи да съставя списък от няколко книги и с няколко думи да кажа малко за тях, а от там нататък вие да прецените дали това е книга, от която се интересувате или не.
Днешната тема, както се разбира от заглавието, е: Фентъзи романтика / Паранормална романтика. Избрала съм 6 книги, като първите 3 от тях клонят към по-еротичната страна.

1st book: Ангелска кръв от Налини Синг
Защо?: Тази книга показва един свят, в който хората и архангелите живеят заедно, с малката разлика, че те стоят по-високо от нас в обществото. Рядко можеш да видиш подобна книга, а в допълнение романтиката тук е направо страховита. Главните герои са доста различни един от друг – имайки предвид, че тя е човек/ловец на вампири, а той архангел, който не зачита смъртните. Това, което ги обединява е, че и двамата са изключително упорити, властни и наумят ли си нещо, по-добре никой да не им се изпречва на пътя. Ако сте фенове на Братството, то тази книга също ще ви се хареса, по простата причина, че с всяка следваща книга ще се запознаваме с отделните членове на седмината на Рафаел - елитен кръг, целят да го брани с цената на живота си.

2nd book: Братството на черния кинжал от Дж. Р. Уорд
Защо?: На пръв поглед поредната поредица за вампири с малката разлика, че тук вампирите не са блещукащи същества, които са на зелена диета и се преструват на мирни същества. Не. Тук вампирите са секси и badass ловци, които имат цели стаи пълни с оръжия, които знаят как и не се притесняват да използват + много са добри в това, да се влюбват във възможно най-случайните момичета. Романтиката в тази поредица е не точно реалистична (все пак си говорим за вампири), но успява да достигне читателя на едно по-високо ниво и истински да го докосне и да му повлияе, за което евала на превода. Имаме един тон епични екшън моменти и още толкова романтични.

3rd book: Воините на Посейдон от Алиса Дей
Защо?: Първата причина е, че тук имаме митове и легенди, които се превръщат донякъде в реалност – става на въпрос за изгубената Атлантида и за “хората“, които живеят там. Втората причина е оригиналността, което донякъде се застъпва с първата, но не съвсем. Тук не се фокусирам само върху идеята зад континента, но и историята как се е случило, ролята на хората в потъването ѝ, действията им по онова време и днешната роля на Воините, което беше една от най-интересните части от книгата. Добави към това и романтиката, трудностите, които двамата главни срещат, когато проумяват, че са от два различни свята и опасностите, които ги дебнат и се получава една доста приятна и интересна поредица.

4th book: Създадена от дим и кост от Лейни Тейлър
Защо?: Тук отново имаме ангели, но заедно с това виждаме няколко различни свята и истории да се преплитат и да разкриват малко по малко детайли от живота на Кару – едно необикновено, леко откачено, но упорито момиче, което не знае от къде произлиза и защо е такава, каквато е. Стила на писане е малко по-особен, но в добрия смисъл и свикнете ли веднъж, лесно ще се насладите на необичайните преживявания и открития.

5th book: Академия за вампири от Ришел Мийд
Защо?: Също, като при Братството, тук вампирите не са типичните bloodsuckers, а се делят на три вида, което само по себе си издига книгата на цяло ново ниво. Идеята е супер готина и свежа, а факта, че е разказана от гледната точка на тийнейджърка, я прави лека за четене. В книгата присъства екшън, драма, история, завист, романтика и предателство, а идеята за невъзможната любов между двама от главните направо те принуждава да продължиш с останалите книги.


6th book: Лукс от Дженифър Л. Арментраут
Защо?: Също, като предишната, и тази книга е тийнейджърска, загадъчна и идеята зад сюжета е оригинална. Героите са страхотни, а романтиката помежду им е много сладка и подправена с тонове хумор и закачки, но и напрегната едновременно. Определено, когато за първи път я четох, не очаквах такъв обрат на събитията, но авторката успя да ме шокира и да ме накара да прочета първите 4 книги за по-малко от седмица. Със всяка следваща книга се навлиза много по-навътре в историята и виждаме всичко от забранена любов, конспиративни теории, екшън, романтика, предателство, страст и доверие и загуба.


Това бяха днешните препоръчани книги.
Искам да чуя мнението ви в коментарите, дали подобен вид пост ви е харесал, понеже имам доста идеи за в бъдеще и смятам да разнообразявам нещата тук, за да не затъна в еднообразие. Също така, чели ли сте някои от тези книги? Това беше за днес от мен и до скоро. ^^

петък, 16 септември 2016 г.

Back To School Tag

Back To School Tag 

Огромни благодарности на Румяна за шанса да направя този таг, който много успешно ме върна една година назад, към последният ми училищен първи учебен ден (не знам това дали имаше логика ;д).

1. Кой клас/курс си?
Тази година ще бъда 1ви курс.

2. За какво се вълнуваш/притесняваш относно предстоящата учебна година?
Вълнувам се основно относно започването на ново място и факта, че настъпва момента да започна една нова част от живота си, но пък факта, че няма да познавам никой малко ме притеснява. Но и се вълнувам. Сложно е. ;д

3. Любимата част от подготовката преди училище/университет?
Както Мари и Руми преди мен, и аз ще кажа, че ми е най-приятно да пазарувам за всевъзможни school supplies, като тетрадки (основно тетрадки), цветни химикалки и листчета, коректори, гумички, тефтерчета и органайзери + учебници, но те не са толкова вълнуващи.

4. Какво мислиш за училището и класа си/университета и групата си?
Все още не съм ги срещнала, но се чувствам обнадеждена, понеже се очаква да сме женско царство. #girlpower

5. В колко часа ставаш за училище/университета?
Досега за 12 клас ставах за първа смяна в 6:00, за да мога в 6:45 да съм тръгнала към спирката, а за втора смяна ставах към 10:30 горе долу. Все още не знам как ще е тази година.

6. Старателна ученичка/студентка ли си?
Не съм от хората, които пишат домашни, нито преписват домашни. Честно казано, освен ако нямаме тест или изпитване, не си правя труда и да уча, а чак след това, когато ми се насъбере повече материал, го уча на веднъж. Колко умно от моя страна, много съм старателна… ;д

7. Раница или дамска чанта?
Принципно съм заклета фенка на дамските чанти, но знаете тези малките ранички, които нашумяха в последната половин година – е, купих си такава и е НАЙ-УДОБНОТО НЕЩО, КОЕТО СЪМ НОСИЛА и е супер сладка и може да се съчетае доста лесно, било то с по-casual облекло, като дънки, кецове, тениска и яке или пък с рокля и високи боти. Наистина няма значение.


8. Стил на обличане в училище/университета?
В повечето случай залагам на едно от гореспоменатите – или ще съм с дънки, кожено яке, кецове и потник или с рокля, боти на равна подметка или висок ток. И задължително се гримирам. Знам, че доста хора още не си бяха отворили очите и те първа си пиеха кафетата рано сутрин и ме питаха „Кога намираш време да се гримираш и да си направиш косата?“ и отговора ми винаги беше един и същ – от толкова време се гримирам и си изправям/къдря косата, че вече съм доста бърза и дори не ми прави впечатление. Пък и ми действа донякъде ободряващо.

9.Интересен/забавен спомен от училище/университета?
Имам доста такива, но един от основните е, че аз винаги си бъркам класа, когато съм за първа година в ново училище – 8ми клас трябваше да прекарам целия 15ти септември по кабинетите на учителите и директорката, защото си бях объркала паралелката и най-накрая, когато ми намериха истинския клас, госпожата ме посрещна с думите „А, ето го и нашия беглец“. Нямаше такъв срам, толкова се изчервих. ;д Но пък сега се смея на тази история.

10.Кого тагваш?

Ами, Румито (надявам се, че не се обижда, като я наричам така ;д) тагна доста хора, и не знам изобщо кой остана, затова ще копирам нейните имена и ще го оставя отворен, за всеки, който мрази училището и искаше да отиде на първия учебен ден само, за да се види с приятелите си. ;д

сряда, 14 септември 2016 г.

Короната от Кийра Кас

Книга 5 от поредицата „Изборът“ от Кийра Кас

Книгата съдържа спойлери от предишните книги от поредицата! (тук ще откриете ревюта на Изборът, Елитът, Единствената и Наследницата.)

Много мислих как да започна тази книга, понеже вълнението и насладата все още ме държат. Кийра Кас отново ме зашемети с една книга, която лесно може да влезе в списъка с любими. Започвайки я знаех, че това ще е едно красиво продължение на историята на Идлин, което нямах търпение да опозная. Въпреки че знаех какъв ще е развоя на събитията, това по никакъв начин не развали удоволствието от прочита и след затварянето на последната страница просто стоях и се взирах с навлажнени очи, опитвайки се да се потопя в думите и да запазя спомена.

„Така приятно беше да се влюбваш.През целия си живот тънех в лукс , а и мислех ,че вече съм вкусила любовта,но сега осъзнавах, че познавах само евтина имитация на нещо , което просто не подлежеше на имитация.“

Преходът, който виждаме в тази книга е абсолютно достоен за възхищение. Успя да загърби онази студена, безразлична, надменна и отчуждена Идлин и отвори нова страница – оставяйки момичето, което чувства и обича да се покаже и да очарова хората. Тя не просто правеше това, което се очакваше от нея, но даваше всичко от себе си, за да може един ден светът, който познава, да е такъв, какъвто баща ѝ се опитваше да го направи, когато беше на нейните години, със свалянето на кастовата система. Бъдещата кралица беше подложена на множество спънки и изпитания, но и за миг не се огъна, а продължи да взима трудни решения, да анализира, обмисля, планира и с помощта на няколко верния приятели и семейството си, тя постигна това, от което най-много се опасяваше. Онези 7 минути преднина, които цял живот ѝ напомнят каква ще стане един ден, се оказаха най-непредсказуемото, но вълнуващо преживяване в цялата книга.

„Политахме с главата напред към бъдещето, без да знаем дали ни очаква щастлив завършек. И все пак летяхме, нали?“

Невероятно е колко много се промени и израсна в рамките на два месеца. В „Наследницата“ виждаме как негодува от всички тези момчета, които идват в дома ѝ, а идеята да прекара живота си с някой от тях беше недопустима. В тази книга виждаме една зрялост и отговорност, каквато малко хора на нейната възраст притежават. Виждаме как е готова да помогне на родителите си и да се изправи абсолютно сама пред народа, целяща да осъществи мечтите и на всички тях, като жертва собственото си щастие. Виждаме невероятната промяна от една разглезена принцеса, свикнала да става на нейното, в силна, независима, разумна, обичана и обичаща жена. 


„Дай почивка на разума си. Довери се на инстинктите си. На сърцето си.“
„Сърцето ми ме ужасява.“

Разбира се, трябва да включа и някои ключови образа, без които страниците биха били прекалено скучни. Ще започна с момчетата – същите тези момчета, които принцесата държеше настрана и приемаше като необходимост в началото – сега се превърнаха в огромна опора за нея. Помагаха ѝ, подкрепяха я и подхождаха с тонове разбирателство и хумор към всичко, което живот хвърляше към тях.

Втората част от незабравими герои ще заемат семейството на Идлин и по-конкретно братята ѝ. Знам, че баща ѝ също беше от огромна подкрепа, особено в последната глава, но без постоянното присъствие на малките си братчета и без онова писмо, което близнакът ѝ Арън и остави, тя никога нямаше да излезе от черупката си. Понякога истината може и да боли, но Арън беше честен с думите си и това спомогна за изграждането на бъдещата кралица.
Няма как и да забравя страхотните верни прислужници, един леко нелегален член на семейството и прекрасният ѝ шивач. Всичките те изглеждат леко незначителни по отделно, но заедно допринесоха изключително много за книгата и всеки един от тях беше опора и радост за Идлин. Беше прекрасно, беше красиво, беше един чудесен край.

Кийра Кас ме заплени още с първата си книга и до този момент заема огромно място в сърцето ми. Тя е не просто една от любимите ми авторки, но и творец, към когото се обръщам, когато имам нужда от нещо леко и приятно, защото знам, че книгите ѝ ще ме разведрят и ще ми дадат дозата нужно щастие. Толкова са ценни книгите ѝ за мен. Вярно е, че Идлин беше на светлинни години от Америка в началото, но човекът, в когото се превърна, по нищо не отстъпва на Америка. Няма да е достатъчно да кажа колко ми харесва и дори да изброявам до утре, едва ли ще разберете, ако не сте прочели книгата, затова дайте ѝ шанс. Такава история не бива да се пропуска.

понеделник, 12 септември 2016 г.

Предимства и недостатъци на книгите на хартиен носител

Предимства и недостатъци на книгите хартиен носител
Първата част от този пост - Предимства и недостатъци на е-книгите - може да видите тук.

Предимства на принтираните книги
o   Те са си ваши и вие може да си отбелязвате върху тях (било то с химикал, молив или залепващи листчета) всичко, което искате да запомните, изтъкнете или акцентирате от прочетеното.
o   Едно от най-хубавите неща е, когато книгата е нова, да разгърнете непречупваните им страници и да усетите аромата на мастило. 
o   Не е нужно да ги връщате и знаете, че вие сте единствените, които ги ползвате, а не, че са минали през още 20 човека преди вас.
o   Не излъчват светлина и следователно не увреждат зрението толкова, колкото би го увредил един обикновен телефон, таблет или четец.
o   Винаги можете да правите сладурски снимки за Instagram с новите попълнения на рафта ви. ;д


Недостатъци на принтираните книги
o   Ако таблетът/телефонът/лаптопът не е нужно да се държат, то книгите на хартиен носител трябва да се държат и няма нищо по-изнервящо от това да сте си легнали и постоянно да се въртите, опитвайки се да си намерите подходящата поза, а когато това се случи да ви отмалеят ръцете.

o   Доста хора не са склонни да харчат спестяванията си за книги, които може и да не харесат, а може и никога да не прочетат. А ако книгите, които четете взимате от библиотеката е необходимо да се върнат в срок до 1 месец.

o   Винаги съществува проблема с прегъването на страници или, опази боже, съсипване на корицата. За мен няма нищо по-изнервящо от смачкана книги в стил 'стар вестник'.

  o   Заемат прекалено много пространство. А и е нужно всеки път, когато пътувате, да съобразявате багажа си според това колко книги ще вземете със себе си. Предполагам повечето от вас са изпадали в ситуация, в която искате да вземете книгите, които четете или искате да започнете, с вас, но багажът стане прекалено много или чантата - прекалено тежка.

А вие какво мислите? 

Има ли значение дали книгата е в електронен вариант или е на хартиен носител? И кой от двата варианта предпочитате повече? :)

събота, 10 септември 2016 г.

Сърца за разбиване от Али Новак

Сърца за разбиване от Али Новак

Време е и за моето ревю на тази страхотна и приятна книга. След прочитането на анотацията си помислих две неща: тази книга ще е нещо като фенфикшън и щом има някой болен със сигурност ще е тъжна. Е, за пореден път не познах и нямате си и на идея колко се радвам за това. „Сърца за разбиване“ е лека и ненатоварваща книга, която ни учи как да се изправим срещи страховете си, как да открием себе си и да се научим да приемаме неизвестното.

„Нищо не е сигурно в този живот. Понякога трябва просто да рискуваш.“

Още в началото книгата ни хвърля в живота на тризнаците Самюълс, Стела, Дрю и Кара, а действието виждаме през погледа на Стела.  На пръв поглед тя е обикновено 17-годишно момиче, което все още се опитва да се открои от брат си и сестра си, да открие себе си  и да измисли какво да прави с живота си. Но този живот бива поставен на пауза, когато откриват, че Кара има рак. След години упорито лечение тя усилено се бори и духа и сякаш е неслоним, но за да я зарадват за наближаващия им 18 рожден ден, Стела и Дрю и подготвят изненада – автографи от любимата ѝ група The Heartbreakers.
Колкото и да мрази музиката на бой бандата, Стела е готова да чака на опашка, за да зарадва сестра си, но в плановете ѝ не се включваше да разбира, че готиното момче, което е срещнала и с което е флиртувала по-рано в Starbucks, всъщност е световноизвестният вокалист на The Heartbreakers.

„Обвиняваш се за нещо, което няма как да контролираш, като буря или нашествие на извънземни. Факт: понякога се случват лоши неща и това е част от живота. Всеки го сполетява нещо, рано или късно. Въпросът е как ще поемеш удара.“

Оливър е героят, който знаех, още преди да“срещна“, че ще го харесам и точно така стана. Направи ми впечатление, че беше земен, мил, откровен, спонтанен, искрен и отзивчив, обикновен тийнейджър, като всеки един от нас. Беше далеч от образа на безразличното лошо момче от бой банда и не беше позволил  факта, че е вокалиста на една от най-харесваните момчешки групи да му повлияят. Не беше горд и признаваше, когато сгреши, но най-вече беше готов да жертва щастието си и да поеме рискове, които да му навлекат гнева на продуцентите, за да бъде с момичето, което обича.

Останалите момчета от групата също са всичко, което ми се искаше да бъдат. Не бяха приели славата си, като инструмент, с който да повдигат самочувствието си, а бяха просто тийнейджъри, които следват мечтата си. През повечето време бяха обикновени приятели, които се смееха заедно и понякога се караха, но постоянно измисляха всевъзможни щуротии.


„За мен решенията винаги бяха прости: да или не, черно или бяло, пепси или кока-кола. Може би защото бях импулсивна, хвърлях се  с главата напред и слушах сърцето си. Но какво трябваше да направя, когато сърцето ми искаше две напълно противоположни неща?“

Това беше първата книга от Али Новак, която прочетох, но веднага след това влязох в Goodreads и си добавих останалите книги от поредицата в категорията ‘искам да прочета‘. Книгата е изпълнена с много изкуство и музика, мечти и любов. Лека е, приятна, тийнейджърска, но не и прекалено сладникава. Едно от нещата, които най-много ми допаднаха е, че тя не се фокусира само върху отношенията между главните, но и техните семейства и приятели, а въпросите, които зачеква се всеобхватни и всеки от нас в даден момент, когато се е чувствал на кръстопът, си ги е задавал. Не бих казала, че книгата е непредсказуема, но начинът, по който историята ни беше разказана, успя да ме накара да съм съпричастна с героите и истински да се докосна до тях.

Животът никога не ти дава почивка. Той е суров и не прощава, и когато те връхлети, имаш само два варианта: да легнеш на земята или да се изправиш и да се бориш.

Огромно впечатление ми направиха отношенията между тризнаците, любовта и подкрепата, която оказваха един на друг и всичко, през което бяха готови на преминат и да жертват, за щастието на ближния. Всеки герои в книгата ни показа част от себе си, но заедно с това ни и предаде важен урок, а тези, които бяха най-запомнящия се беше, че стига да си достатъчно упорит, смел и да вярваш в себе си, можеш да постигнеш много.

„Притесненията са част от преживяването. Просто трябва да вярваш, че ще е хубаво и ще си струва.“

Книгата беше ненатрапчива, изпълнена с хумор и ненатрапчива и всичко, от което се нуждаех, докато стоях на брега на морето и се пренесох от забързаното ежедневие в мечата на всяка една фенка по света.

Искрено благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

четвъртък, 8 септември 2016 г.

End of Summer Book Tag


Прибрах се от море и още по пътя усетих една тъга, че няма да го видя скоро. Лятната ми почивка свърши, а с това и лятото, така че какво по-добро от таг, за да го изпратим подобаващо? Искрено благодаря на Симона за възможността да го направя, а аз от своя страна избирам Памела, Скот и Стайлс, Антон и Лияна.

1. Изгревът на лятото: Книга, която нямаше търпение да прочетеш през лятото.
Ъмм, още съм на първия въпрос, но отговора ми ще бъде объркващ. Цяло лято умирам да прочета Гневът и зората и нищо, че най-сетне си я взех, постоянно изскачат нови книги и все я отлагам, но, въпреки че още не съм стигнала до нея, имам голямо желание. Но ако трябва непременно да кажа книга, която е вече прочетена, то Ангелска кръв е по-логичен отговор. ;д

2. Прекалено топло, за да изляза: Книга, заради която прекара целия ден вкъщи.
През горещите дни като цяло си стоя вкъщи и излизам чак вечер, когато слънцето залезе, така че не знам колко правилно ще отговоря и тук, но заради Короната от Кийра Кас отложих излизане, така че май се брои. ;д

3. Летен плажен бар: Най-динамичната и пълна с обрати книга, заради която би избрал да прекараш вечерта вкъщи, вместо да излезеш с приятели.
Град от кости! Тук съм сигурна и няма съмнение, че тя е можи би най-интензивната (въпреки че имаше и спокойни моменти) книга, която съм прочела през лятото.

4. Лeтен road trip: Книга, която чете в колата по време на път/ по време на ваканция.
Докато пътувах към морето четох Сърца за разбиване (която беше толкова мила, сладка и нежна, но всъщност доста проницателна), а на връщане – Въглен в пепелта.

5. Студена лимонада: Книга, чието начало не хареса, но в която постепенно се влюби.
Не знам колко от вас ще поискат да ме линчуват, но ХП и Орденът на феникса в началото ми беше малко бавна и досадна. Хари и решенията, които взимаше леко ме ядосваха, а дългите глави хич не помагаха, но към края все пак я заобичах, защото… защото това е Хари. ;д

6. Охлаждащ Starbucks: Книга, подходяща повече за студени пролет, есен или зима.
В интерес на истината прочетох доста книги, като не всичките ми навяваха лятото, но не мисля, че някоя от тях не си е паснала със сезона или timing-a ѝ е бил неподходящ.

7.  Слънчево изгаряне: Книга, която прочете през лятото и определено не ти хареса.
Елинор и Парк. Съжалявам, опитах, но, въпреки че харесах стила на писане на Роъул, не останах очарована от героите и книгата не ми повлия по никакъв начин.

8. Слънчасване: Книга, от която очакваше повече и ти беше трудно да завършиш.
 С радост обявявам, че май няма такава книга. Има малко тежък период по едно време със Създадена от дим и кост, но след това всичко си продължи по старому, така че аз съм доволна.

9. Диня и пъпеш: Книга, която ти разкри сочни тайни и те остави без думи.
Не знам колко „сочна“ ще ви се стори тази книга, но, въпреки че Парченца от нашия живот наистина е по-различна от обичайните ми предпочитани книги, тя все пак навлиза малко по-надълбоко и разисква въпроси, които могат да затормозят човек.

10. Дъжд и хамак: Любимият цитат, който прочете и който те кара да философстваш.
Тук отново някои от вас ще очакват да сложа някой любовен цитат, но отново ще ги шокирам с едно изказване на Дъмбълдор. ;д
„Младите не могат да знаят какво мисли и чувства един стар човек. Ала старите хора носят вина, ако забравят какво е да си млад...“

11. Златно слънце: Най-слънчевата, усмихната и лятна корица на която попадна.
 И отново ще каза Сърца за арзбиване, понеже я стига… тя е толкова лека и тийн и приятна за гледане.

12. Лятна любов: Книга, която би препоръчала отново и отново, заради емоцията, която носи.
Аз съм на мнението, че „вкус другар няма“, така че кажа Въглен в пепелта, понеже смятам, че може да се хареса на доста хора с различни предпочитания, но това не важи , разбира се, за всички.

13. Залезът на лятото: Книгата, с най-красивия финал.
Ок, след подробен преглед на всичко, което съм прочела се спрях на Короната, понеже нека бъдем реалисти – краят беше красив, незабравим и вдъхновяващ. Речта беше… уникална е прекалено обикновена дума, която няма да покрие това, което се опитвам да кажа, но нямам друго описание – заслужаваше си.

Това беше от мен. Надявам се да сте издържали с мен до края, понеже, честно казано, тагът си беше доста дългичък, и се надявам да ви е било забавно да четете не-особено адекватните ми отговори. До скоро ^^