Книга 1 от поредицата „Саванти”
от Джос Стърлинг
Първият път когато я прочетох беше преди година и
половина. От тогава съм я препрочитала още няколко пъти и просто никога не ми
омръзва.
Доста са нещата, които ми привлякоха вниманието,
като например ролята на телепатията или т.н. ‘четене на мисли’ и телекинезата -
местенето на неодушевени предмети само със силата на мисълта. Колко яко е
това?! Друг фактор бяха талантливите и изключителни родители на Скай, както и миналото
й, новите и приятели в гимназията и… не на последно място очарователният Зед
Бенедикт.
Най-малкият от общо седем братя, той е един на пръв
поглед доста груб и отчужден гимназист, който се държи пренебрежително със
всички и прави впечатлението на пълен непукист. Всичко това на повечето
момичета им допада и те го мислят за изключително готин, но на Скай… ами с две
думи и бърка в здравето. След няколко спречквания, странни коментари и куп
ситуации и двамата чувстват някакво привличане. Сякаш под въздействието на
висша сила.
Докато Зед един ден просто не изтърсва „Ти
си моята сродна душа, моята партньорка”, а тя и понятие си няма
за какво и говори той.
През цялото време докато четях книгата не успях да откъсна очи от нея. Поглъщаща история, за която не спрях да мисля дълго след това. Изключително много ми допадна цялостния замисъл на книгата и до седмица вече бях прочела и останалите от поредицата, за всички от които ще пиша скоро.
Една приятелка е чела "Скай" и каза,че не е толкова интересна,колкото я представят и аз си казах,че няма да я чета. Но ти толкова ентусиезирано говориш(пишеш) за нея,че ще и дам шанс. Току-виж ми харесала :D
ОтговорИзтриванеПрепоръчвам книгата на всички, които търсят нещо приятно и развлекателно, но все пак поглъщащо и с интересна развръзка. Познавам още 3 момичета, които са я чели и знам, че и на трите много им хареса. Дано и при теб стане така ^^
ОтговорИзтриване