събота, 28 ноември 2015 г.

What Books Taught Me

What Books Taught Me


Имала съм сблъсък с хора, които не четат и мога да кажа, че понякога дори откривам, че ми е трудно да поддържам дискусия с тях. Ще ви разкажа една история. Веднъж говорих с един приятел от моето училище, и когато му казах, че харесвам книгите, ами.. да кажем, че ме изгледа, сякаш съм извънземно. Оставяме настрани това, 10 секунди по-късно, когато не каза нищо го попитах „Ти не четеш ли?” и отговорът беше „Ами, не. Аз много много не ги разбирам, ама са ми и скучни, нещо не ми задържат вниманието.” Нужно ли е да казвам колко пъти съм общувала с този човек след този случай.

Истината е, че книгите не ни предават просто информация или житейски опит, нито пък чувствата на героите. Те ни учат на добро и лошо, учат ни, че е акт на добро сърце да помогнеш на някой в беда, че ако искаме да се справим трябва да сме силни, че когато сме в безизходица трябва да сме единни. 






Учат ни как да общуваме, как да звучим по-зрели и когато ги четем ние придобиваме повече опит. 



Ето ви един пример: преди да започна блога си винаги ми е харесвало да пиша по философски въпроси. Било то нещо от порядъка на „Да бъдем или да не бъдем”, „Съществува ли Бог” или „Кое е дошло първо – кокошката или яйцето” (да, писала съм по тази тема), винаги ми е действало успокояващо да си излея мислите, да мога да видя как от обърканата каша в главата ми се получава смислен текст. Още, от както започнах да пиша научих, че съм правила много елементарни грешки и дори сега продължавам да се уча, докато правя това, което най-много ми харесва. Книгите ми помагат ужасно много и в този аспект.

Книгите ни показват това, което не може да се види с просто око и ни карат
 да чувстваме това, което може и никога да не почувстваме. Да усетим и преживеем нереалното. Перфектен начин да се откъснем от еднообразното ежедневие. А най-обичам чувството да отворя книга и да се потопя в нея, забравяйки за всичко край мен.

Те ни променят, правят ни по-добри.

И не говоря само за фантастиките, утопиите и антиутопиите, които всеки един от нас е чел, но и за детските книжки, с които сме израснали. Говоря за факта, че Бамби ни научи, че семейството е важно, Тропчо, че „Ако не можеш да кажеш нищо хубаво, по-добре не казвай нищо.”, Мечо Пух и Прасчо, че приятелството е най-голямата сила, а Братът на мечката, че винаги трябва да подкрепяме и да сме там за тези, които най-много се нуждаят от нас. И дори да не го осъзнаваме точно те ни дадоха нещо, което да правим с удоволствие, нещо ново, нещо красиво. Точно тези детски истории поставиха началото на любовта ни към книгите и словото, и те са причината толкова много от нас дори сега, 10-20 години по-късно, все още да намираме утеха, помощ и съвети измежду страниците на книгите.

2 коментара:

  1. Прекрасен пост Павлина.След като го прочетох разбрах, че съм имала нужда да прочета именно нещо подобно а именно колко в хубаво, че сме открили книгите и света в тях.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз просто се радвам, че открих място, където всички сме тук заради това, което обичаме, а именно - книгите. Радвам се, че съм помогнала :)

      Изтриване