сряда, 29 юни 2016 г.

Споделена любов от Дж. Р. Уорд

Кн. 4 от поредицата „Братството на черния кинжал“ от Дж. Р. Уорд

Брайън „Бъч“ О‘Нийл  винаги се е чувствал различен, винаги бил отритван и не на място сред останалите. Но никога не е предполагал, че започвайки да разследва една взривена кола, няколко месеца по-късно ще се окаже в това положение. Единствения човек някога допускан до братята. Сега, намерил мястото си в Имението на момчетата от Братството на черния кинжал, той не може да си представи нещата да станат по-добре.

„— Не мога да преценя дали си адски смело копеле, или животът ти е омръзнал.“

Разбира се, цената на всичко, което знае за тях е, че никога не може да си тръгне от тях, но с най-добрия си приятел и съквартирант, Вишъс и останалите момчета зад гърба си, той няма нужда да ходи никъде. За първи път в живота си Бъч има опора в лицето на Ви – брат му не по кръв, а по душа, има къде да отиде, при кой да отиде и човек, който му пази гърба, като никой партньор от човешкия му живот досега.

„Бъч спря поглед върху лицето на своя съквартирант и… по дяволите, толкова се радваше да го види, че очите му се замъглиха. Вишъс си беше все същият — тъмната му брада си беше на мястото, татуировките по слепоочието също, диамантените му очи искряха както винаги. Беше му така близък. Така скъп. Дом и семейство, събрани в един вампир.“

„— Ти си единственият ми приятел. Никога не би могъл да бъдеш мой враг.“

„ …те отново се превърнаха в две половини на едно цяло — светлината и мрака. Унищожителят и Спасителят.“

Мариса е чиста, красива, невъзможно схватлива, свенлива, миротворна, въплъщение на доброто и недокоснатото. Жена вампир от аристокрацията, която още от малка е израснала с перфектно възпитание и е научена да слуша какво и се казва и да следва нарежданията на консервативния си брат. Сега се оказва принудена сама да решава какво желае и да се научи да живее по собствени правила, водена от собствените си желания.
 
„Същинско въплъщение на женското съвършенство, една невероятна красота, излязла сякаш изпод длетото на някой майстор, а не създание от плът и кръв. Извивките на високото й стройно тяло бяха изящни, а лицето възхитително — очите и устните, скулите и носът бяха със съвършени пропорции. Кожата й беше бяла като алабастър, очите й — сребристосини. Малцина вампири имаха по-чиста кръв от тази, която течеше в нейните вени.“


Настъпиха много промени в живота на Бъч още, когато първоначално се замеси с Братството в първата книга, но в тази трета той претърпя толкова беди, а характера му се изгради още повече и, слава богу, с помощта на Мариса и Виш, се превърна в един добър и себеуважаващ се човек.

„Уплашен съм до смърт от себе си и не съм в състояние да понеса мисълта, че може да пострадаш.“

Това беше първата книга от поредицата, в главен мъж, който е човек и, честно казано, не мислех, че ще ми се понрави. Но начинът на писане определено ме задържа на ръба, докато глава след глава се разкриваха нови случки. Много ми хареса как се разви историята и особено последните няколко глави и завършека на книгата – докато я четях знаех, че Братството ще се опита да открие начин, надежда за човека си, но изобщо не очаквах този развой. Много ми хареса и, че кротката, тиха и срамежлива Мелиса се промени толкова много. Бъч не само успя да стигне до нея, но и помогна да се развие и, с малко помощ от Бет, Мери и Бела, момичето се превърна в един съвършен образ на това, което лесно би могло да се опише като красивата, силна и независима, перфектна жена.


„Бъч почувства как една мисъл прорязва съзнанието му като светкавица — обичаше я. Обичаше я до смърт.“


Ревю към Тъмна любов, книга 1 - тук.
Ревю към Вечна любов, книга 2 - тук.
Ревю към Пробудена любов, книга 3 - тук.
Ревю към Освободена любов, книга 5 - тук.

Няма коментари:

Публикуване на коментар