петък, 8 юли 2016 г.

Top 5 Friday: Best Feelings When Reading a New Book

Топ 5 на най-хубавите емоции, когато започнеш да четеш нова книга

®    Обичам момента, в който страниците още не са пречупени и на мен ми се полага тази често. Или когато отворя нова книга и усетя мириса на мастило. Безценно.

®    Обичам, когато историята ме грабва още от първия ред. Наскоро започнах Ангелска кръв и още от първата страница знаех, че книгата ще си струва. Обожавам, когато не съм разгърнала и първата страница и вече знам, че книгата ще си заслужава. Към тази категория приспадам и чувството, когато една книга успее да ме разсмее с глас. За тези, които не са изпитвали това чувство сигурно е странно, но е факт. Когато една книга успее да те достигне толкова, че да започваш да размишляваш на глас, да съчувстваш на героите и да се смееш с тях на забавните моменти – тогава знаеш, че е истинско.

®  Обичам, когато мога да се оприлича на някой от героите. Да укривам сходни черти с персонажите, за които чета при мен е нещо редовно и, честно казано, го правя напълно несъзнателно. Но е факт, че когато чета някоя книга и открия прилика с героя първата ми мисъл винаги е нещо от рода на „Аз щях да направя абсолютно същото.“, „Това звучи като нещо, което аз бих казала.“ или „само аз ли си мисля или ние двете наистина приличаме на тях двете“.

®    Обичам, когато съм толкова вглъбена в книгата, че когато чета за напрегнат момент, всяка частица от мен също се напряга. Всеки път, когато книгата е добра и не мога да я оставя, защото съм прекалено увлечена вече в историята. Може да е 4 през нощта, но Павлина ще стои будна и ще чете ‚само още една глава‘, защото героят изживява нещо или се развива важен пиков момент.  

®    И последното нещо, което обичам в книгите е, когато сюжетът успява да задържи вниманието ми до самия край. Не е истина колко книги са ми се стрували интересни и вълнуващи в началото и към средата вече започват да ме разочароват. Толкова книги, които съм завършвала насила и толкова останали непрочетени книги... Харесва ми една книги, дори и в началото да е по-слаба, към средата и най-вече към края действието да е забързано и да ме държи будна, за да мога да разбера какво ще стане след това.

     
      ®    Ще добавя един бонус, защото… нека бъдем честни. Няма как да обобщя любимите ми неща в книгите само в 5-6 точки, но пък и ако трябва да изреждам всички, ще ми отиде целия ден, а поста ще е около две хиляди думи. Та, шестата ми най-хубава емоция, която изпитвам докато чета е да виждам силни герои. Няма по-лошо нещо от слаби, лигави, несериозни, прозрачни и повърхностни герои.

Е, общо взето това беше третият пост от поредицата „Top 5. Надявам се да ви е харесал и до скоро

2 коментара: