неделя, 14 август 2016 г.

Перфектна химия от Симон Елкелес

Кн. 1 от поредицата „Перфектна химия“ от Симон Елкелес

Още първия път, когато видях корицата на книгата и прочетох анотацията знаех, че е мой тип и ще ми хареса.  Въпреки че ми отне известно време да се захвана с нея, момента най-сетне настъпи и нямам думи да опиша колко ми хареса. Принципно съм огромен почитател на романтичните книги и всичко любовно е my guilty pleasure. Не мога да се стърпя – просто такива книги са ми на сърцето. Перфектна химия беше книгата, която знаех, че ще ми предостави дози романтика и ще ме остави с приятно пърхане в стомаха.

На пръв поглед виждаме една типична история на „лошото“ момче и „перфектното“ момиче, които изпитват неподправена неприязън един към друг, но в последствие между двамата се зараждат чувства, и историята завършва с happy end. Но в тази книга нито „лошото“ момче е толкова лошо, за колкото се преструва, нито „перфектното“ момиче има нещо перфектно в себе си.

* * * 

В преградията на Чикаго хората се делят на две класи – богаташите от северната част и тези, обречени на по-ощетен и беден живот от южната част. Прието е, че жителите от двете класи не се смесват, но когато най-опасното момче и златното момиче на училището се оказват партньори по химия, двамата са принудени да се научат да работят заедно. Един училищен предмет, една безстрашна учителка, един бас и една химична реакция заплашват за разчупят стените, разделящи града и хората в него.

Бритни Елис е изящна, умна, красива, най-популярното момиче в гимназията. Има отлични оценки, перфектна коса и маникюр, а тоалетът ѝ е изпипан до последния детайл. Но този образ, който поддържа, е единствено фасада, целяща да прикрие какво в действителност се случва зад бялата ограда на къщата ѝ.

Алехандро ‘Алекс‘ Фуентес идва от южната част. Той е сдържан, леко груб, но и неустоим. С бунтарска природа и живот, обречен на насилие, като един от членовете на Кървавите латиноси – улична банда, от която можеш да се измъкнеш единствено с цената на живота си. Но зад образа на момчето, на което не му пука за нищо Алекс крие истинските си желания – да може да има живот далеч от Кървавите латиноси, да отиде в колеж и да води нормален живот. Една непостижима мечта, но жертвата е приемлива, стига да знае, че рискувайки своя живот, семейството му ще бъде добре.

„Ако научих нещо, то е, че никой не е вечно на тази земя. Трябва да живеем за мига, всеки ден... тук и сега.“

В книгата си Симон Елкелес е представила редуващи се глави, описвайки гледните точни на двамата главни, които разбираме, че изобщо не са това, за което хората ги мислят. И двамата крият от света една мила, грижовна, търпелива и покровителствена страна – все качества, които постепенно осъзнават, че другия притежава. И докато в началото бяха непознати, които нямаха нищо общо, то към средата вече беше ясно, че двамата споделят повече общи неща, от колкото могат да си представят – и двамата са способни да жертват собственото си щастие за тези, които обичат.

„Ние предизвикваме съдбата и танцуваме сред акулите, но се отърваваме без нито една драскотина. Дебнещата опасност само усилва чувството за взаимна принадлежност.“

Книгата беше абсолютно удоволствие да се чете. Виждаме една история, примесена с хумор, напрежение, страст, схватки и размирици, вина и дълг към семейството, любов и желание за живот. Едно момче и едно момиче, които се борят със наложените им стереотипи и разбиват бариерите на двата си свята. Оригиналността не е нещо, на което авторката е заложила, но времето и любовта, които е вложила в героите си е повече от очевидна и в това отношение няма как да ви разочарова. Епилогът беше магически и много емоционален, и краят на книгата беше точно такъв, за какъвто един романтик по душа би си пожелал. Би се харесала на всеки, който обожава романтичните истории, преодоляване на наложените норми и забранената любов.

“I wonder If It’s medically possible to be addicted to another human being.”

Няма коментари:

Публикуване на коментар