вторник, 9 август 2016 г.

Освободена любов от Дж. Р. Уорд

Кн. 5 от поредицата „Братството на черния кинжал“ от Дж. Р. Уорд

Не бях сигурна как да започна ревюто, понякога просто не мога да намеря правилните думи, за да изразя това, което ми е в главата, затова ще го кажа така – тази книга беше толкова подобна, но едновременно толкова различна и уникална от другите четири книги. Беше зачекната темата за семейството, приятелите, братската любов, ревността, обожанието, силата и разума. Направи ми много голямо впечатление не само, че начина на писане на книгите с всяка следваща се подобрява, но и героите стават по-осезаеми и някак по-добре и пълноценно изградени.

Вишъс, поредния от членовете на Братството, е най-умния от тях. Говори шестнадесет езика, компютърен гении и човек, който е, като ходеща енциклопедия. Но, също като останалите му братя, Виш има своето тъмно минало. Изоставен още от малък от майка си – жена, която дори не си спомня, той е отгледан от баща си, Блъдлетър, кръвожаден тиранин, който е правил всичко по силите си, за да унижи, тормози и премаже собствения си син. С трудно детство и проклятие над тялото му, Виш е най дистанцирания и уединен от шестимата войни (Зи е изключение).


„Говореше шестнадесет езика, разработваше компютърни игри за забавление, и можеше да изрецитира двадесетте глави от Хрониките, без да се запъне. В сравнение с него Стивън Хоукинг изглеждаше като кандидат за някое професионално техническо училище.“


„Беше същият като баща си – противен, лишен от душа, пресметлив. Синът бе научил добре урока си.“

Джейн среща за първи път Вишъс, когато тойе приет в болницата, където тя работи и буквално го връща към живота. Дръзка, интелигента, красива, смела и опърничава са само част от думите, с които можеш да опишеш тази жена. Готова да направи всичко за мъжа, който има нужда от нея и, който тя обича, дори предвид това, на каква опасност се поставя.

„Д-р Джейн Уиткомб бе майстор хирург. Абсолютен творец. Ръцете й действаха като елегантни инструменти, погледа й бе остър като скалпела, който ползваше, концентрацията йбеше свирепа и всепоглъщаща, като на воин в битка.“

„- Би била прекрасен воин, знаеш ли?
- Аз съм. Смъртта е моя враг.
- Да, нали. – Господи, имаше смисъл да се обвързва с нея. Тя беше боец… като него. – Твоят скалпел е твоя кинжал.“

 И третата важна част в книгата – ченгето. Много ме изненада как се развиха нещата между Бъч и Виш и, въпреки че го очаквах, не можех да повярвам, че това, което четях е истина. Най-сетне започваме да опознаваме повече Скрайб Върджин, наблюдаваме прогрес при Джон Матю и също се запознаваме от по-близо с Куйн и Блей (обожавам ги заедно и нямам търпение да стигна до тяхната книга, за да видя как ще се развие историята им). Мога да кажа само, че за пореден път Уорд не ме разочарова.

„По лицето му се стичаше пот и той залиташе, но изражението му беше твърдо като на войник: той щеше да го измъкне оттук и нищо нямаше да се изпречи на пътя му, дори собствената му физическа слабост в момента.“

„- Не ме наричай така. НИКОГА. Ние не сме майка и син. Моята майка би направила нещо. Майка ми щеше да е до мен, когато бях в беда...“

Не мога да кажа, че от всичките книги тази ми е любима, защотот това буи било лъжа, но със сигурност успя да ме впечатли. Най-лесно разбирам дали една книга ми е харесала, по това до колко късно съм склонна да остана вечерта да чета и щом изкарах цял ден на не повече от 4 часа сън, то смея да кажа, че книгата ме докосна. Историята на Вишъс и Джейн ми повлия доста и на моменти трябваше да си припомням да се държа прилично, защото бях на публични места и хората ме гледаха, докато се смеех и плачех с двамата главни. 
Надявам се и другите книги да се окажат така интересни и да последват примера на Освободена любов.

„- Ще те отнеса на леглото, без да те събуждам, и ще бдя над теб с кинжал в ръка.“

„Тя премигна, отвори очи и срещна погледа му, и двамата проговориха едновременно:
- Не искам да си отиваш.
- Не искам да те напускам.“

Ревю към Тъмна любов, книга 1 - тук.
Ревю към Вечна любов, книга 2 - тук.
Ревю към Пробудена любов, книга 3 - тук.
Ревю към Споделена любов, книга 4 - тук.

Няма коментари:

Публикуване на коментар