сряда, 14 септември 2016 г.

Короната от Кийра Кас

Книга 5 от поредицата „Изборът“ от Кийра Кас

Книгата съдържа спойлери от предишните книги от поредицата! (тук ще откриете ревюта на Изборът, Елитът, Единствената и Наследницата.)

Много мислих как да започна тази книга, понеже вълнението и насладата все още ме държат. Кийра Кас отново ме зашемети с една книга, която лесно може да влезе в списъка с любими. Започвайки я знаех, че това ще е едно красиво продължение на историята на Идлин, което нямах търпение да опозная. Въпреки че знаех какъв ще е развоя на събитията, това по никакъв начин не развали удоволствието от прочита и след затварянето на последната страница просто стоях и се взирах с навлажнени очи, опитвайки се да се потопя в думите и да запазя спомена.

„Така приятно беше да се влюбваш.През целия си живот тънех в лукс , а и мислех ,че вече съм вкусила любовта,но сега осъзнавах, че познавах само евтина имитация на нещо , което просто не подлежеше на имитация.“

Преходът, който виждаме в тази книга е абсолютно достоен за възхищение. Успя да загърби онази студена, безразлична, надменна и отчуждена Идлин и отвори нова страница – оставяйки момичето, което чувства и обича да се покаже и да очарова хората. Тя не просто правеше това, което се очакваше от нея, но даваше всичко от себе си, за да може един ден светът, който познава, да е такъв, какъвто баща ѝ се опитваше да го направи, когато беше на нейните години, със свалянето на кастовата система. Бъдещата кралица беше подложена на множество спънки и изпитания, но и за миг не се огъна, а продължи да взима трудни решения, да анализира, обмисля, планира и с помощта на няколко верния приятели и семейството си, тя постигна това, от което най-много се опасяваше. Онези 7 минути преднина, които цял живот ѝ напомнят каква ще стане един ден, се оказаха най-непредсказуемото, но вълнуващо преживяване в цялата книга.

„Политахме с главата напред към бъдещето, без да знаем дали ни очаква щастлив завършек. И все пак летяхме, нали?“

Невероятно е колко много се промени и израсна в рамките на два месеца. В „Наследницата“ виждаме как негодува от всички тези момчета, които идват в дома ѝ, а идеята да прекара живота си с някой от тях беше недопустима. В тази книга виждаме една зрялост и отговорност, каквато малко хора на нейната възраст притежават. Виждаме как е готова да помогне на родителите си и да се изправи абсолютно сама пред народа, целяща да осъществи мечтите и на всички тях, като жертва собственото си щастие. Виждаме невероятната промяна от една разглезена принцеса, свикнала да става на нейното, в силна, независима, разумна, обичана и обичаща жена. 


„Дай почивка на разума си. Довери се на инстинктите си. На сърцето си.“
„Сърцето ми ме ужасява.“

Разбира се, трябва да включа и някои ключови образа, без които страниците биха били прекалено скучни. Ще започна с момчетата – същите тези момчета, които принцесата държеше настрана и приемаше като необходимост в началото – сега се превърнаха в огромна опора за нея. Помагаха ѝ, подкрепяха я и подхождаха с тонове разбирателство и хумор към всичко, което живот хвърляше към тях.

Втората част от незабравими герои ще заемат семейството на Идлин и по-конкретно братята ѝ. Знам, че баща ѝ също беше от огромна подкрепа, особено в последната глава, но без постоянното присъствие на малките си братчета и без онова писмо, което близнакът ѝ Арън и остави, тя никога нямаше да излезе от черупката си. Понякога истината може и да боли, но Арън беше честен с думите си и това спомогна за изграждането на бъдещата кралица.
Няма как и да забравя страхотните верни прислужници, един леко нелегален член на семейството и прекрасният ѝ шивач. Всичките те изглеждат леко незначителни по отделно, но заедно допринесоха изключително много за книгата и всеки един от тях беше опора и радост за Идлин. Беше прекрасно, беше красиво, беше един чудесен край.

Кийра Кас ме заплени още с първата си книга и до този момент заема огромно място в сърцето ми. Тя е не просто една от любимите ми авторки, но и творец, към когото се обръщам, когато имам нужда от нещо леко и приятно, защото знам, че книгите ѝ ще ме разведрят и ще ми дадат дозата нужно щастие. Толкова са ценни книгите ѝ за мен. Вярно е, че Идлин беше на светлинни години от Америка в началото, но човекът, в когото се превърна, по нищо не отстъпва на Америка. Няма да е достатъчно да кажа колко ми харесва и дори да изброявам до утре, едва ли ще разберете, ако не сте прочели книгата, затова дайте ѝ шанс. Такава история не бива да се пропуска.

Няма коментари:

Публикуване на коментар