понеделник, 19 декември 2016 г.

Blogmas #3 (Егмонт на живо, последствията от Панаира на книгата и 3 неща, които не очаквах от университета/ студентския живот)

Blogmas #3

Здравейте, милички.
Новата седмица започна, а с това и контролно по Академично писане, доклад по същия предмет, който отлагам вече над 2 месеца, домашно, чиито срок съм пропуснала очевидно и още няколко задачи, които няма да е зле да започна да пиша. И разбира се, вместо да се занимая с тях, аз пиша пост, защото ми дойде музата да напиша нещо. 
Ако сте от тези хора, които обичат да отлагат до последно, с ръка на сърце мога да кажа: разбирам ви.

И за да подготвя тези от вас, които смятат да продължат обучението си, съм ви намислила 3 неща, които аз лично не очаквах да се случат.
Очаквах професорите, както и асистентите, да бъдат доста по-надути и недостижими.
Нещо в самия израз „проф.“ ми се струваше толкова възвишено и далечно, че очаквах всички да се имат за голямата работа. Реалността е малко по-различна. Има и от гореизброените, но повечето преподаватели са доста humble (не се сетих за българската дума) и са готови да помогнат с каквото могат. Засега всеки ни повтаря, че е наш приятел и, че можем да ги попитаме за всичко. Недоверчивото в мен ми крещи „не им се доверявай“, но мисля, че това си е просто мой проблем. ;д Като цяло хората са доста осъзнати и приятни и наистина НАИСТИНА могат да ви научат на доста и да ви предадат по развлекателен начин доста поучителни уроци и случки, които са преживявали.

Очаквах да бъдем затрупани от книги, учебници и всевъзможни помагала.
Не е тайна, че повечето преподаватели имат по не една издадена книга и приятелите ми предварително ме бяха подготвили, че ще дам доста солена сума за помощни материали. За мой късмет (и са късмет на портмонетата на родителите ми ;д) нашата специалност не изисква да купуваме каквито и да било книги и учебници. Но това си има и лоша страна – когато се наложи да си припомните някаква лекция няма учебник, от който можете да я прочетете наново. Имате две опции – ако сте писали по време на лекцията да прочетете нужното от тетрадката си или, ако преподавателят праща лекциите по имейл, да намерите нужното там.

  Тъй като аз съм на общежитие в Студентски ме бяха подготвили, че това място не е годно за учене.
Това не е обаче на 100% вярно. Да, общежитието е доста шумно място и ако се паднете в блок, който е по-див, очаквайте да има доста партита (в моя блок има поне по 2-3 всяка вечер НА ЕТАЖ!). Но това не означава, че 24/7 ще се чува музика. Все още съществуват онези тихи блажени моменти, в които може да се учи.

Има още доста неща, които мога да включа, но искам да ми мине сесията и смятам да направя отделен пост за това (ако ще ви е интересно да чуете повече де ;д). И сега е момента да кажа -  университета не е кофти място, всъщност срещаш толкова различни и интересни хора, всеки от които предоставя различно мнение и възгледи, че за мен беше страхотно (и все още е) да се запознавам с толкова хора. Първата година е определено супер еуфорична и много неща започват да се променят, но съветът ми е да ѝ се насладите максималко.

А сега нека преминем към двете по-важни теми: Малко за блогърската/влогърската среща, която милите ЕГМОНТ организираха и какво успях да си напазарувам от Коледния панаир на книгата. Досега никога не бях влизала в НДК, но в рамките на седмица 2 пъти ми се наложи да го направя. Първия път “виновникът“ беше събитието Егмонт на живо. В четвъртък успях най-сетне да видя на живо хора, които познавах досега само от екрана си. С Памела писахме на страхотните Ади и Йоана и се уговорихме да се чакаме пред входа, защото нито една от нас не знаеше какво ни очаква щом влезем. Веднъж обаче оказахме ли се в зала 4 започнахме да си бърборим за книжки, любими автори и какво присъства в бъдещите ни планове и стана много забавно. По едно време се събрахме в кръг като на AA meeting (Alcoholics Anonymous); (да, среща на анонимните алкохолици ;д) и всеки каза малко за себе си. Беше удивително да се окажеш в стая с толкова невероятни хора, които споделят интересите ти и най-стене да опознаеш хората зад любимите ти блогове/ booktube канали.
  

(Може ли да оценим колко брутално невероятно изглежда косата на Ралица за минута?! ;д)

Колкото до панаира – моя милост се прибра с 6 нови книжки.
Първата ни спирка беше щанда на ИБИС, където си харесах две книжки. Едната от тях е Ледено ухапване, кн.2 от Академията, която нямаше как да пропусна да си взема. Попитахме и за останалите книги, но за съжаление ги нямаше в наличност. Втората книга се казва Първият гроб отдясно от Даринда Джоунс и си я бях набелязала още преди година, когато блога ми беше още бебче, но така и не намерих време да стигна до нея. На няколко пъти даже карах Памела да я четем двете, но неверника ми отказваше всеки път. Е, сега поне щом я имам на рафтчето си ще ме подсеща, че реда и наближава. (книгите струваха 4лв всяка)

Продължихме към издателство ЕМАС, където веднага забелязах красивата корица на Ангелско нашествие. След дълги уверения от страна на bestie-то, че книгата ще ми хареса и е мой тип я грабнах. (книгата беше намалена на 20% и струваше 12,90лв)

И последно стигнахме до издателство СОФТПРЕС, където очите ми веднага набелязаха първите три книги от поредицата „Кросфайър“ от Силвия Дей завързани с червена панделка. Можех да ги чуя как крещят името ми. Принципно една книга от поредицата струва 16лв, а изведнъж можех да купя три от тях за тази цена? Ъмм, бройте ме!

P.S.: Сега е момента, в който да включа, че от намалението на Сиела се прибрах само с една нова придобивка и това е Миг преди никога от Джесика Редмерски. Намирането на тази книга беше страшно предизвикателство, защото почти никъде я нямаше и обиколихме 3-4 книжарници, за да ни се усмихне късметът най-сетне. (включвам книгата тук, защото не съм правила отделен пост за това, просто не видях смисъл)
P.S.2: Бляскавият двор присъства в снимките, защото не направих и отделен пост за октомврийската BOPS, за което сега доста съжалявам.

Е мисля, че това е всичко за днес. Съжалявам за дългия пост и..

Arevour

1 коментар:

  1. Много интересен пост! <3
    С удоволствие бих прочела ако направиш отделен пост за студентския живот. На мен лично ми е интересно да разбера, че не винаги всичко е такова каквото го представят и се радвам, че на теб ти харесва. :)

    ОтговорИзтриване