Blogmas #3 (Егмонт на живо, последствията от Панаира на книгата и 3 неща, които не очаквах от университета/ студентския живот)
Здравейте,
милички.
Новата
седмица започна, а с това и контролно по Академично писане, доклад по същия предмет, който отлагам вече над 2 месеца, домашно, чиито срок съм пропуснала очевидно и още няколко задачи, които няма да е зле да започна да пиша. И разбира се, вместо да се
занимая с тях, аз пиша пост, защото ми дойде музата да напиша нещо.
Ако сте от
тези хора, които обичат да отлагат до последно, с ръка на сърце мога да
кажа: разбирам ви.
И за да
подготвя тези от вас, които смятат да продължат обучението си, съм ви намислила
3 неща, които аз лично не очаквах да се случат.
Очаквах професорите, както и асистентите, да бъдат
доста по-надути и недостижими.
Нещо в
самия израз „проф.“ ми се струваше толкова възвишено и далечно, че очаквах
всички да се имат за голямата работа. Реалността е малко по-различна. Има и от
гореизброените, но повечето преподаватели са доста humble (не се сетих за българската дума) и са готови да
помогнат с каквото могат. Засега всеки ни повтаря, че е наш приятел и, че можем
да ги попитаме за всичко. Недоверчивото в мен ми крещи „не им се доверявай“, но
мисля, че това си е просто мой проблем. ;д Като цяло хората са доста осъзнати и
приятни и наистина НАИСТИНА могат да ви научат на доста и да ви предадат по
развлекателен начин доста поучителни уроци и случки, които са преживявали.
Очаквах да бъдем затрупани от книги, учебници и
всевъзможни помагала.
Не е
тайна, че повечето преподаватели имат по не една издадена книга и приятелите ми
предварително ме бяха подготвили, че ще дам доста солена сума за помощни
материали. За мой късмет (и са късмет на портмонетата на родителите ми ;д)
нашата специалност не изисква да купуваме каквито и да било книги и учебници.
Но това си има и лоша страна – когато се наложи да си припомните някаква лекция
няма учебник, от който можете да я прочетете наново. Имате две опции – ако сте
писали по време на лекцията да прочетете нужното от тетрадката си или, ако
преподавателят праща лекциите по имейл, да намерите нужното там.
Тъй като аз съм на общежитие в Студентски ме бяха подготвили,
че това място не е годно за учене.
Това не
е обаче на 100% вярно. Да, общежитието е доста шумно място и ако се паднете в
блок, който е по-див, очаквайте да има доста партита (в моя блок има
поне по 2-3 всяка вечер НА ЕТАЖ!). Но това не означава, че 24/7 ще се чува
музика. Все още съществуват онези тихи блажени моменти, в които може да се учи.
Има още
доста неща, които мога да включа, но искам да ми мине сесията и смятам да
направя отделен пост за това (ако ще ви е интересно да чуете повече де ;д). И
сега е момента да кажа - университета не
е кофти място, всъщност срещаш толкова различни и интересни хора, всеки от
които предоставя различно мнение и възгледи, че за мен беше страхотно (и все
още е) да се запознавам с толкова хора. Първата година е определено супер
еуфорична и много неща започват да се променят, но съветът ми е да ѝ се
насладите максималко.
А сега
нека преминем към двете по-важни теми: Малко за блогърската/влогърската среща,
която милите ЕГМОНТ организираха и какво успях да си напазарувам от Коледния
панаир на книгата. Досега никога не бях влизала в НДК, но в рамките на седмица
2 пъти ми се наложи да го направя. Първия път “виновникът“ беше събитието Егмонт
на живо. В четвъртък успях най-сетне да видя на живо хора, които познавах досега
само от екрана си. С Памела писахме на страхотните Ади и Йоана и се уговорихме
да се чакаме пред входа, защото нито една от нас не знаеше какво ни очаква щом
влезем. Веднъж обаче оказахме ли се в зала 4 започнахме да си бърборим за книжки,
любими автори и какво присъства в бъдещите ни планове и стана много забавно. По
едно време се събрахме в кръг като на AA meeting (Alcoholics Anonymous); (да, среща на
анонимните алкохолици ;д) и всеки каза малко за себе си. Беше удивително да се
окажеш в стая с толкова невероятни хора, които споделят интересите ти и най-стене
да опознаеш хората зад любимите ти блогове/ booktube канали.
Колкото
до панаира – моя милост се прибра с 6 нови книжки.
Първата
ни спирка беше щанда на ИБИС, където си харесах две книжки. Едната от тях е
Ледено ухапване, кн.2 от Академията, която нямаше как да пропусна да си взема. Попитахме
и за останалите книги, но за съжаление ги нямаше в наличност. Втората книга се
казва Първият гроб отдясно от Даринда Джоунс и си я бях набелязала още преди
година, когато блога ми беше още бебче, но така и не намерих време да стигна до
нея. На няколко пъти даже карах Памела да я четем двете, но неверника ми
отказваше всеки път. Е, сега поне щом я имам на рафтчето си ще ме подсеща, че
реда и наближава. (книгите струваха 4лв всяка)
Продължихме
към издателство ЕМАС, където веднага забелязах красивата корица на Ангелско
нашествие. След дълги уверения от страна на bestie-то, че книгата ще ми хареса и е мой тип я грабнах. (книгата
беше намалена на 20% и струваше 12,90лв)
И
последно стигнахме до издателство СОФТПРЕС, където очите ми веднага набелязаха
първите три книги от поредицата „Кросфайър“ от Силвия Дей завързани с червена
панделка. Можех да ги чуя как крещят името ми. Принципно една книга от
поредицата струва 16лв, а изведнъж можех да купя три от тях за тази цена? Ъмм,
бройте ме!
P.S.: Сега е момента, в който да включа, че от намалението
на Сиела се прибрах само с една нова придобивка и това е Миг преди никога от
Джесика Редмерски. Намирането на тази книга беше страшно предизвикателство,
защото почти никъде я нямаше и обиколихме 3-4 книжарници, за да ни се усмихне късметът
най-сетне. (включвам книгата тук, защото не съм правила отделен пост за това,
просто не видях смисъл)
P.S.2: Бляскавият двор присъства в снимките, защото не
направих и отделен пост за октомврийската BOPS, за което сега доста съжалявам.
Е мисля,
че това е всичко за днес. Съжалявам за дългия пост и..
Arevour ♥
Много интересен пост! <3
ОтговорИзтриванеС удоволствие бих прочела ако направиш отделен пост за студентския живот. На мен лично ми е интересно да разбера, че не винаги всичко е такова каквото го представят и се радвам, че на теб ти харесва. :)
Руми, скоро мисля да направя един пост, който се надявам да помогне на повече хора, които са раздвоени дали и какво да учат, какво да очакват и малко лични преживявания. Искрено се надявам да се получи сполучливо и да ви хареса! :)
Изтриване