Стъкленият трон от Сара Дж. Маас

Кн.1 от поредицата „Стъкленият трон“ от Сара Дж. Маас

Написах това ревю минути след като прочетох книгата, а часът беше 2 през нощта. Ако звуча странно или просто объркано ами... изтърпете ме. ;д

Честно казано доста отлагах книгата, защото си мислех, че главната ще се окаже някаква грубиянка, навсякъде бях чувала колко е силна, непоколебима и твърда и не прилича на останалите разглезени момиченца (и това е така), но в главата си вече бях изградила един образ на нея, като един безхарактерен студен убиец.

О, Господи, колко съм грешала.

Всичко се намира в един дистопичен свят, в който кралят на Адарлан е завладял множество територии и сега налага тираничното си влияние, където му попадне погледа. Докато не идва ден, в който решава да се проведе състезание за кралски асасин или по-меко казано шампион, лява ръка на краля. Всички 24 състезателя ще бъдат настанени в продължение на 3 месеца в двореца, като през това време ще се провеждат турнири, а който се провали или остане последен, ще бъде изключван – принуден да се завърне в дупката, от която са го измъкнали.

„Някак бе призрачно, все едно хоризонтът изчезваше зад хълмовете и тя бе пленница в един стъклен свят.“

За героите:

Селена Сардотиен (още позната като Лилиян Гордайна, Елентия или ‚кучко‘), най-великият Асасин на Адарлан, излежава, така да кажем, присъдата си в мини, в които всеки ден е като прекаран в Ада, докато един ден принцът на Адарлан и Капитанът на кралската стражата не я измъкват и завличат в столицата Рифтхолд, където бива настанена в двореца, а скоро започва да се подготвя за турнира, давайки 110% от себе си, за да не бъде изпратена отново в изгнание.

„Въпреки надменността си бе умна, сравнително любезна и понякога чаровна. Къде обаче бе мракът в нея […] В нея имаше нещо смъртоносно и то не му харесваше.“

„ - Опасна е, момчето ми, въпреки че си и покровител. Тя иска само едно и няма да се поколебае да те използва, за да го получи.“

„ - Сърцето на лейди Лилиян принадлежи на самата нея и на никой друг.“

Дориан Хавилиард, принц и бъдещ крал на Адарлан, е всичко, което сте очаквали от една кралска особа – възпитан, сдържан, чаровен, но и нещо повече – той е състрадателен, човечен и стъпил здраво на краката си.

„Той бе много мил, неочаквано за някой от неговия произход. Имаше сърце, осъзна тя, и съвест. Бе различен от Другите.“

„Не знаеше защо, но щом я зърна, се почувства като мъж. Тя го караше да мечтае и в мечтите си той не бе разглезен малък принц, а истински крал.“

 „Почувства как Дориан я наблюдава – и то не по внимателния начин, по който го правеше Каол.

Дориан я гледаше, защото му харесваше да я гледа.

А на нея също и харесваше да го гледа.“

„Без да изчака отговора му, тръгна към игралната зала. Все още искаше да е до Дориан и да затопля кожата му с дъха си. Това и харесваше.

По-лошо.

Харесваше него.“

       

„По дяволите последствията! Щеше да намери начин това да се случи, да бъде с нея. Трябваше.“

Каол Уестфол, Капитан на кралската стража, е тих, наблюдателен, мълчалив и експерт в това, да прикрива какво му се върти в главата, докато една убийца не заселва двореца и не започва да опъва всеки нерв в тялото му по отделно. Заедно постепенно започват да тренират и прекарват повече време заедно, за да може някой ден да усети какво е то, да не си преследван отново и хубавицата ден след ден започва да му влиза все по-навътре под кожата.

„Каол бе красив, излъчваше чест и благородство. За миг тя спря да чува шума от тълпата и устата и пресъхна, докато го гледаше.

Как бе пропуснала това толкова дълго?“

„Бе лесно да бъде груб, но ставаше прекалено лесно да бъде и мил.“

„Не знаех, че ти пука за мен. Дори не ме забелязваш.“

„Дъхът му върху шията и бе топъл, когато той наведе глава и подпря буза на челото и. Сърцето и заби много бързо и въпреки това се почувства напълно спокойна, все едно можеха да останат така завинаги и да оставят света около тях да изчезне.“

В Стъкленият трон има борба за надмощие и сила, жажда за власт, стремеж само и единствено към короната, надпревара за това, кой ще оцелее и кой – не. 24 претенденти за една позиция и една опасност тегнеща над главите им. Тъмни сили обикалящи всеки коридор, всяка стая в замъка, и само едно момиче, което може да предотврати прииждащите мъка, страдание и смърт. Но в книгата има и много сила, борбен дух, силни чувства и бурни емоции, замъгляващи ясната преценка на всеки един от героите.

Селена е объркваща, но не по дразнещия начин. Тя е от момичетата, които знаят какво искат и как да го получат. Непокорна, тайнствена, борбена, мила, женствена и лукава като лисица, тя е основната причина да харесам книгата толкова много.

“My name is Celaena Sardothien. But it makes no difference if my name's Celaena or Lillian or Bitch, because I'd still beat you, no matter what you call me.”

„Няма да се страхувам“

Това момиче е най-невероятния герой на света, а тази книга е една доза, от която всеки има нужда. Толкова реална, толкова опияняваща, способна да ви отнесе е един коренно различен свят, способна да ви постави на мястото на героите си, Сара Дж. Маас е дала на читателите си един нереален дар. До тези, от вас, които все още се чудят дали да и дадат шанс – направете го! Това е книга, която бих препоръчала на всички.

Край:

„Аз съм Селена Сардотиен, Асасинът на Адарлан. Ако тези хора знаеха коя съм, нямаше да им е до смях. Аз съм Селена Сардотиен и ще спечеля. Няма да се страхувам.“

„Казвам, че след четири години ще бъда свободна. Никога през живота си не съм била свободна. – усмихна се широко – Искам да разбера какво е чувството.

….

Останала сама Селена погледна към прозореца и постави ръка на сърцето си, като си прошепваше думата отново и отново.

Свободна. “

„А навън вятърът продължаваше да вие срещу стъкленият замък, неспособен да разбие стените му.“