понеделник, 21 септември 2015 г.

Back to School Haul

Going Back to School 



Пускам този пост с малко закъснение. И както винаги си имам оправдание - някои неща си взех в последния момент. Сега, момент на честност, не може да ми кажете, че никога не сте закъснявали с купуването на тетрадки и учебници, или че пък не прекарвате първата седмица в училище, пишещи в всеизвестната 'тетрадка по всичкология.


Е, така бях и аз първата седмица, но най-накрая достигнах този момент, в който мога да кажа, че съм си купила, ако не всичко, то 98% от нещата, които ще ми трябват през тази година.
Въпреки всеобщото разбиране, че:
·         12 клас не ти трябват никакви учебници
или пък:
·         12 клас много те мъчат, трябват ти всички учебници
нито 1 не е вярно, някои учители ти казват, че искат учебници, някои – не. А ги има и тези екземпляри, като моя господин по физическо, които казват „Айде, да си направите нормативите първия срок поне, че втория няма и да ви видя физиономиите в училище.“ Предполагам схващането, че 12 клас пропускат целия втори срок също е грешно, но това е извън нашата тема.



Още не мога да повярвам колко бързо мина лятото и колко бързо дойде време да се върнем в училище и още един път да минем по така познатите ни коридори. 12 клас. Колко странно чувство, да знаеш, че догодина по това време няма да бъдеш тук, нито по тези коридори, нито в тази сграда, а в моя случай - нито в този град. Емоциите, по време на последния първи учебен ден се меняха от радост - до тъга, от отчаяние – до въодушевление, но аз просто го чаках с нетърпение. 

Ще ми липсва, колкото и странно да звучи. Стаите, в които са ме изпитвали, в които съм заставала на дъската, с ясната представа, че и понятие си нямам за какво ми говори учителката. Коридорите, по които са ме спирали директори и заместници, за да ми кажат, че нарушавам дрескода на училището и не ми е позволено да ходя в 30 градуса юни месец с къси гащи, понеже.. logic.


Но сега знам, че някой ден – може би след година, две или десет ще се сещам за тези хора и ще ме обхване онова потискащо чувство.
Не бързайте да пораснете, колкото и трудно да ви се вижда по-трудното те първа предстои. Оценете, запомнете и с шепи грабете това, което ви предоставя живота.


Надявам се тази публикация, въпреки малко по-различна, да ви е харесала. 
От мен чао, засега и до следващия път ^^

Няма коментари:

Публикуване на коментар