Кн. 1 от поредицата „Вълците от Мърси Фолс“ от Маги Стийвотър
Аз никога не съм страдала от несподеленa любов, не откривам
смисъл в това, благодаря за което. Но за мъничката Грейс нещата не са толкова
прости. В малкото градче, където тя е израснала рядко се случват неща, които
никой не може да обясни. Тихо е, спокойно.
Докато един ден, както Грейс – тогава на не повече от 5-6 годинки – се люлееше на люлката в задния си двор, бива отвлечена.
Диви животни?
Докато един ден, както Грейс – тогава на не повече от 5-6 годинки – се люлееше на люлката в задния си двор, бива отвлечена.
Диви животни?
Не, вълци.
Хора.
Надеждата я напуска, тя е сама, насред нищото, в необятната гора, ранена, заобиколена от тях. Миризмата на кръв и мокра козина са се попили в дрехите и, докато те я нападат. Гладни са, зимата е студена, а те имат нужда от храна. Но вълците не нападат хората, освен ако сезона не е наистина слаб, а сега са отчаяни. Малката Грейс вече е на предела на силите си и няма желание да се бори, иска просто всичко да свърши, а болката да спре.


Годините минават, и докато те тайно разменят погледи – той от
гората, скрит в сенките, а тя от задния си двор, седейки на същата люлка от детството
си - ситуацията се развива по доста приятен начин и съдбата ги събира. Вече са
големи, но споменът от преди, първата им среща, все още ги топли. Разбира се, препятствия
застават на пътя им. Нови атаки, студа и напиращата зима, което заплашва да ги
раздели, семейството и предателството, приятелите и заплахата да ги загубят,
смъртта и още много. Все неща, със който Сам и Грейс трябва да се справят.
Силно я препоръчвам на всички, които търсят нещо, което да ги стопли в мрачните есенни/зимни дни и много се надявам и вие да я заобичате, толкова, колкото и аз.
Коментари
Публикуване на коментар