Красиво бедствие от Джейми Макгуайър

Кн. 1 от поредицата "Красиво бедствие" от Джейми Макгуайър

Ще започна този пост казвайки – аз съм голям романтик, безнадеждно е. И като такъв имам огромна слабост към сладникави любовни истории, сърдечни жестове и мило държание. За мен една хубава любовна история заслужава и още по-хубав край.

Когато видях корицата на Ходещо бедствие веднага забелязах, че е много красива. Но не типичната красота. Въпреки че не е изобразено лицето на някой гръцки бог или момиче с ангелско лице на мен ми допадна – изглеждаше сякаш излъчва нещо, което веднага ме привлече. 

И до днес смятам, че точно тази книга със странна и необичайна корица е една от любимите ми.

Аби е мило момиче, опитващо се да докаже на хората, че е нищо повече от обикновена студентка първи курс – невзрачна, със сигурност не дъщеря на един от най-известните покерджий във Вегас и със сигурност не е това, което е съсипало живота му. Облича се с пуловери и единственото, което и липсва, за да допълни вида си на преподавателка в девическо училище от XIX век, са перлени огърлици. Но на пръв поглед семплата и с нищо изпъкваща Аби крие голяма тайна, която съсипала живота и преди, и която не иска никой от новия и университет да разбира.

Травис Мадокс е типичния сваляч, някои дори биха го описали, като лъжец, манипулатор и използвач, човек, който сменя момичетата през ден и оставя разбити сърца, от където и да мине.

Но Травис не е нито използвач, нито лъжец или манипулатор. Вижте за останалото не мога да споря. Той не е виновен, че се е родил толкова привлекателен, нали така? Само че въпреки привидно студения характер и безпристрастието, което излъчва, дълбоко в себе си крие романтична душа, която се ''отключва'', когато среща най-добрата приятелка на гаджето на най-добрия си приятел и съквартирант – да, за Аби говорим, объркващо е.

 

А когато я вижда на мача си, с пуловер опръскан с кръв по негова вина, той не може да спре да мисли за нея.

Сега той е готов на всичко само и само да прекара малко повече време с това момиче превзело мислите му.

Следва и момента, в който разбира, че Аби е на път да се премести при него, заедно с най-добрата си приятелка, когато Травис откача от щастие (държи се като пълен маниак) и се опитва всячески да я задържи по-дълго при себе си.

Има ужасно много причини тази книга да е една от най най-любимите ми – героите са толкова различни, но и така съвместими. Между тях има хармония и взаимно допълване, което придава чудесен привкус на историята им. Дори в най –лошите си моменти, колкото и да се карат, винаги си пазят гърбовете и се подкрепят. Балансът породил се между тях е едно от най-прекрасните неща в цялата поредица. Обожавам начинът, по който се е получил замисълът на книгата и начинът, по който Джейми Макгуайър е представила тръпката, зародила се между двамата и дълбоките чувства, в които е прераснала тази тръпка. 

Мога да кажа само, че много опускат хората, които все още не са я прочели и със две ръце я препоръчвам на всички, които искат да изживеят една поглъщаща любовна история.