петък, 25 декември 2015 г.

Обсидиан от Дж. Л. Арментраут

Кн. 1 от поредицата „Лукс” от Дж. Л. Арментраут


Дълго се чудех как да започна това ревю. Историята започна в началото на тази година, да, казах на тази – 2015 година, когато вече спокойно си четях книги в училище, а тази поредица беше една от първите, с които започнах месец януари. Разбира се, по това време не пишех ревюта, та аз дори нямах блог, затова ми се стори добра идея –след като вече пиша – да напиша ревюто на първата книга от поредицата сега, в последния месец от годината. (Предупреждение: препрочетох огромна част от книгата наново, така че доста неща, които бях забравила, си припомних.)


„Никак не е приятно да започнеш от начало.”
Така започва резюмето на книгата, а с него и историята на Кейти. След като се мести от слънчевата Флорида в малко забутано градче в Западна Вирджиния, започва да се опитва да се впише наново и да направи малко приятели, добре де, майка и я кара да остави книгите и блога си настрана (Даа, тя има блог и чете книги. Обичате ли я вече?).
Ново училище – тя никога не е била нито най-харесваното, нито най-популярното момиче във Флорида, нещо, което важи и тук.
Нови приятели – но нали знаете типичните гимназиални американски филми. Новото момиче успява бързо да открие приятели и защитници още в първата седмица, но пък и постепенно успява да не се хареса на други. И също успява да си падне по най-харесваното момче в училище. Абе всички в книгите ли правят така? Както и да е, стигаме до точка 3 от нашият план…
Новите съседи – помните ли как казах, че майка и я е принудила да си намери дружки. Е, изпраща я в съседната къща от отсрещната страна на улицата, където се предполага да живее момиче, горе долу на нейната възраст. Е, това и очаква да види Кейти да отваря вратата, но когато почуква от другата страна се показва Деймън. Е, нямаше да е наистина пикантно, ако най-якото момче в училище не и беше съсед, нали?

Но ако мислехте, че това е поредната американска боза, мога само да кажа, че до тук се изчерпват баналните части от сюжета. Деймън не ви е типичното момче, може би на външен вид, да – леко груб, прекалено самоуверен и егоистичен, страшно умен, доста арогантен, с адски красиво лице и тяло, като на гръцки Бог, но кой обръща внимание на това? (момчето явно не притежава тениски) и честно, ако има един тип, който малката брюнетка най-много не харесва, то това е той. И вярвайте ми, когато ви казвам – до един момент тя имаше намерение да стои далеч от него, но планът и малко пропадна, когато една вечер изпада в опасност. Една случка успява да промени живота и завинаги.

 
След този момент, разбира се, всичко и става ясно. Защо Деймън се е държал толкова студено и грубо с нея, защо забранява на сестра си да общува с нея, защо я игнорираше през цялото време, но и също изникваше така неочаквано край нея, когато най-малко го очакваше, и нищо от това, което си е представяла дори не доближава реалността. Деймън е различен, сестра му – също, приятелите му – още повече. Сега Кити трябва да приеме, че е част от нещо по-голямо и междувременно да се научи да се контролира, докато се пази от тези, на които не може да се довери.


Книгата е една от най-харесваните от мен. Интензивна, вълнуваща и нереално пристрастяваща – заслужава да и отделите цялото време на света. И повярвайте ми, няма да можете да я оставите, докато не приключите с цялата поредица. Чете се на един дъх, докато отгръщате страниците и ви се разгръща един изцяло нов свят.

Няма коментари:

Публикуване на коментар