Целувка за Ана от Стефъни Пъркинс

Първата от Романтичните истории на Стефъни Пъркинс

Бях хвърлила око на Целувка за Ана и останалите от историите на Стефъни Пъркинс доста преди да станат популярни, но незнайно защо ги отлагах. Може би мислех, че ще са ми прекалено детски, лигави, но реалността се оказа доста различна от предположенията ми.

Исках да прочета нещо романтично и сладникаво и веднага в главата ми изникнаха две книги – Елинор и Парк & Целувка за Ана. Допитах се до няколко човека „Коя от двете мислиш, че ще ми хареса повече?“ „На коя от двете да дам шанс?“ и както виждате започнах с кратките истории на С.П.

Ана Олифант (или Банана Елефант) е като всяко момиче на неината възраст. Е, почти. Тя гледа на света леко скептично, иска да стане една от малкото жени критици във филмовата индустрия, а колкото до личния и живот – пълна бъркотия.

След като родителите и (по-конкретно баща и) я заточват във Франция Ана се чувства ядосана от това, че я зарязаха така безцеремонно/ предадена от факта, че собствената и майка не се застъпи за нея/ объркана, защото е в страна, чиито език не говори и самотна, защото на това място на хиляди километри от родния и град не познава никой, а наскоро даже е била отделена и от най-добрите си приятели.

„Опитах всичко – викове, молби, протести, плач, - но така и не успях да го разубедя. Бързо-бързо се сдобих с новичка ученическа виза, а също и паспорт, в който е записано черно на бяло: Ана Олифант, гражданка на Съединените Американски Щати. И ето ме, заедно с нашите – разопаковам си багажа в стаичка, която май е по-малка от куфара ми.“

„ Усещам, че паниката ме завладява, но не мога да се овладея.

Оставиха ме. Родителите ми ме оставиха! ВЪВ ФРАНЦИЯ!“

Разбира се, не след дълго се появява малка светлинка в тунела – запознава се с нови хора – Мер, Рашми, Джош и Сен Клер, заедно посещават нови места, а след известно време и доста нерви Ана дори се престрашава да излезе в Париж и сама да опознае както града, така и себе си.

Важно е да обърнем внимание и да другия главен герои – Етиен Сен Клер е най-чаровното, мило, привлекателно и дружелюбно момче в цялото училище. Той бързо се превръща в личен екскурзовод на Ана, добър приятел и, разбира се, проводник на нейните чувства. Но въпреки че нещата между двамата се развиват чудесно има една малка пречка, Етиен си има приятелка, момента не е правилен да се правят драстични промени.

„ Той тръсва глава, леко зашеметен. Първо забелязвам косата му – обикновено първо това забелязвам у хората. Тъмнокестенява и рошава, и някак едновременно въздълга и къса […]

Прекрасна коса.“

„ Виждам само онзи Сен Клер, когото познавам – спокоен, самоуверен, с ръце в джобовете и наперена походка. С невероятна магнетичност, която привлича всички, омагьосва всекиго.“

Дълго време двамата споделяха своите откраднати моменти, докато никой не гледаше и докато бяха сами, но с утрото настъпваше и непредсказуемото и точно това ги държеше далеч един от друг.

Няма как и да не спомена едно от най-важните неща в самата книга – обстановката. Та, за Бога, всичко се развива в Париж – градът на любовта. Цялостната атмосфера, веднъж пренесете ли се там, се променя. Става някак по-вълшебно и красиво. Имаше толкова места в книгата, които бяха описани по изключителен начин и това е едно от нещата, които най-много ми допаднаха. За мен една книга е наистина добра, ако начинът на писане на авторката успее да ме убеди, че това, за което се пише е вярно и ако успее да ме накара да се пренеса на дадено място, а Стефъни Пъркинс се справи чудесно с това, за което без съмнение и давам 5/5 звезди.

„ Таванът на първия етаж е невъзможно висок, целият в полилеи и фрески на засукани нимфи и похотливи сатири. […] Под краката ни върху мраморната мозайка преплитат тела и криле врабче след врабче. На отсрещната стена, в дъното на коридора, един позлатен часовник отмерва часа.

Цялото училище е колкото внушително, толкова и стряскащо.“

„ Витрината направо искри със спретнатите си редици от квадратни tarte citrons, пандишпанен десерт с пълнеж от разтопен шоколад, карамелени еклери, оформени като балетни пантофки, и червени плодови кейкове с диви ягоди, поръсени в пудра захар.

И още, и още macaroons.

Сандъче след сандъче с макарони във всеки възможен цвят и аромат. Тревистозелени и розовочервени и патешкожълти, И докато Мер се чуди над сладкишите, аз си избирам цели шест.“

И още – най-много от всичко харесах края, последните 1-2 глави от книгата бяха магически и ако има едно, на което ме е научила тази книга то е, че независимо колко се карат двама души, независимо всичките хора, които стоят на пътя им, независимо всички пречки, заплашващи отношенията им – ако те искат да са заедно и имат силата и куража да се борят за това – нищо не може да ги спре. Книгата беше изключително вдъхновяваща и ободряваща и наистина лесна и приятна за четене. Нямаше и един момент, които да ми се стори муден или отегчителен, което си е рядкост и със сигурност заявявам, че авторката е свършила една забележителна работа и непременно ще прочета и останалите две книги от кратките и истории – Звезди за Лола и Рисунка за Айла.

„ И за първи път, откакто се прибрах се чувствам истински щастлива. Странна работа е това домът. Как толкова дълго копнях да се прибера, само за да установя, че уютът е изчезнал. Да съм тук, в нашата си къща и да установя, че домът ми е на съвсем различно място.“

„ Разсъждавам над този въпрос, когато разговорът постепенно замира и накрая спираме да говорим. Само си правим компания. Моето дишане. Неговото дишане. Моето дишане. Неговото дишане.

Никога не бих му казала, но е точно така.

Ето това е домът ми. Аз и той, заедно.“

„ Защото бях права. За нас двамата, домът не е конкретно място, а човек.

И най-после сме си у дома.“