Вождът от Моника Маккарти

Кн.1 от поредицата „Стражите на Шотландия“ от Моника Маккарти

Първите 5-6 страници от книгата бяха изключително объркващи и Моника Маккарти умишлено ни беше представила доста информация, за това какво ще се случи по-напред в книгата и поради какви причини. Но от 2-3 глава нататък започна да дава обяснения и описания и действието започна да се развива по-енергично, което направи книгата по-лесна за ‚разшрифоване‘ и много по-приятна за четене.

Книгата се развива по времето, когато крал Едуард е завладял Шотландия, а десетима мъже, най-добрите войни за времето си, имат за цел се обединят и да заедно да отвоюват свободата на страната си. Главният мъж, избран да ръководи този елитен екип е Тор Маклауд.

Кристина Фрейзър е младо, умно и доста схватливо момиче, което живее с основната идея някога да намери своя рицар и заедно да живеят щастливо.

„Красавица. Не с класическата красота на русата хубавица, която седеше до нея, а далеч по-чувствена, изгаряща. Не само разкошното и тяло, чиито пищни форми личаха дори изпод скромната рокля от зелена коприна, приковаваше погледа, но и широката и уста с наляти червени устни и екзотичните тъмни очи.“

„ Бракът за жени в нашето положение случи единствено за скрепяване на военни съюзи и за любов и дума не можеше да става. По-добре цял живот да чета романтични истории, отколкото да бъда окована за човек…“

Но, разбира се, тя е наясно, че това са просто приказки, а това, което е на преден план в живота и е да предпази сестра си и да се махне колкото се може по-далеч от арогантния си баща, който за да подсигури една сделка е готов да опропасти името на дъщеря си.

„ Кристина ахна, обзета от ужас. Да се омъжи? За този мускулест великан? Че една скала беше по-чувствителна от него.“

„ Мъжът бе красив, приличаше на някой свиреп бронзов бог на войната – суров, внушаващ страх, създаден да убива. Не беше само могъщото му, снажно телосложение, но и острите черти на лицето сякаш бяха изваяни от камък.“

Мъжът, който Кристина е принудена да измами, е Тор – заплашителен, непредвидим, хитър, студен към околните и рядко вълнуващ се от странични фактори, които не засягат пряко него или кланът му. И дори след като му връзват номер и ‚рицарската му чест‘ го заставя да се ожени за Кристина, той отказва. Докато не му е направено предложение да задържи девойката, а пък той ще се освободи от заплахите на враговете си – предложение, на което Маклауд не може да откаже.

„ Никой човек не бе в състояние да накара вожда на клана Маклауд да направи нещо, което той не желае.“

„ Ако не беше такъв случаят, той щеше да бъде изкушен от предложението. Идеята беше достатъчно дръзка, за да запали интереса му. Най-елитните воини на Горна Шотландия и островите, събрани в една гвардия? Никой нямаше да посмее да се изпречи на пътя им. Те щяха да бъдат непобедими.“

Сега Тор е натоварен с мисията да опитоми най-силните, най-хитрите, най-ловките убиици, крадци и насилници, избрани да се борят редом с него и да направи от тях един елитен отбор, готов да работи заедно срещу армиите на англичаните. Едновременно с това е принуден да балансира между дълга и брака си и да предпази жена си от бедите, в които може да се забърка.

„ Тазвечерната случка доказваше онова, което вече му беше ясно: момичето беше опасно. Наивно и уязвимо, въпреки чувствената си външност. Беше от онези жени, които човек не бива да изпуска от очи.“

„Но какво ставаше с него, за бога? Не помнеше някога да е избухвал така заради жена. Запазваше спокойствие дори пред сестра си Мюриел, а онази твърдоглава свадливка можеше да скъса нервите и на светец.“

„ Не можеше да си събере мислите. И то заради жена!“

Няма как да не обърна внимание, че запознанството им беше неочаквано и главоломно и до края отношенията им си останаха такива, но със всяка следваща глава героите се променяха значително – Кристина ставаше по-смела и по-дръзка, а Тор по-мил и по-склонен да взема участие в този съюз между двамата.

Друго важно нещо, което оказва огромно значение в една книга е начинът, по който е представена дадена ситуация или заобикалящия ги свят или просто местоположението им – беше обърнато нужното внимание на районите, в които се развиваше действието и беше направено така, че да можем да си го представим и дори да се пренесем там, без да става прекалено натрапчиво или да се проточва.

И третото нещо, което много ме изненада, но ми достави огромно удоволствие е, че можехме да видим две различни гледни точки и то пречупени по различен начин. В една глава на няколко пъти се сменяха разказвачите и можехме да видим как една ситуация започва с мислите на Кристина и продължава с тази на Тор. Беше доста необичайно и ободряващо, и не мисля, че съм чела много книги, където това се случва.

Крайното ми мнение мисля, че стана пределно ясно – книгата определено много ми хареса, Моника Маккарти беше подсигурила красиви пейзажи, хапливи реплики между главните, враждебността между войните и промяната в главните, която беше поднесена толкова леко и приятно, че няма как да не и се насладя. Не знам какво очаквах, когато започнах Вождът (дори не си направих труда да прочета резюмето и, а просто действах импулсивно и на момента), но до последните си страници книгата не ме разочарова и няма съмнение, че ще продължа с книга 2 от поредицата „Стражите на Шотландия“ – Ястребът.