Ангел с часовников механизъм от Касандра Клеър

Кн. 1 от поредицата „Адски устройства“ от Касандра Клеър

В последно време бях тагната за няколко tag-а, но съобразих, че няма как да пусна всички един след друг, а и въпросите понякога се застъпват, така че реших да разнообразя с ревю. Истината е, че ревюто на Ангел с часовников механизъм трябваше да бъде пуснато преди доста време, но исках да го доизпипам още малко, преди официално да го пусна.

Действието в Адски устройства предшества събитията от Реликвите на смъртните!

Няколко месеца след смъртта на леля си, Теса Грей получава писмо от брат си и се мести в мрачния и дъждовен Лондон, където вместо да бъде посрещната от Натаниел, я очакват загадъчните Сестри на мрака. (още в този момент се усетих, че книгата ще е по-тъмна и сложна, от колкото си бях мислила, че ще е.) Сестрите отвеждат Теса и месеци наред я ‚тренират‘ как да използва способностите си – нещо, което тя дълго време отказва да приеме, че притежава. 


През цялото време дните на младото момиче се сливат, преминават в поредното мъчение и самота, докато в къщата на Сестрите не нахлува Уил и не освобождава Теса и я води в Института, място, на което ще е в безопасност. 

Ако това ви се е сторило като някоя приказка за момиче, освободено от своя блестящ рицар в доспехи, то нека ви прекъсна още сега.

“Тя се усмихна примирено, когато Уил си взе няколко шоколадови сладкишчета от тавата върху масата, където бяха оставени да изстиват. Той предложи едно и на Теса.

Тя потръпна.

— Не, благодаря. Мразя шоколад.

Уил я изгледа ужасен.

— Що за чудовище сте, щом мразите шоколад?”

Уилям Херондейл представлява божествена комбинация от тъмна коса, сини очи и щипка арогантност, извинете – малко повече от една щипка. Самовлюбен, с чувство за хумор, което използва във всеки удобен, и неудобен, момент. Което направи книгата в пъти по-добра и по-забавна. Уил е убийствено умопомрачителен, дързък и потаен, което беше и причината героя да ми е толкова интересен – започвах всяка следваща глава, не само заради самата история и развиващите се действия, но и да разгадая тази мистерия около него. 

“Уил трябваше да признае, че е красива — но пък повечето вампири бяха такива. Тяхната красота винаги му бе изглеждала като тази на изсушените цветя — хубави, но мъртви.”

Тереза Грей е 16 годишно момиче, което по стечение на обстоятелствата попада в ръцете на хора, които се възползват от уменията и, за които тя дори не подозира, че притежава. Героя и изключително много ми допадна още от началото. Описана е като невинна, ученолюбива и скромна, но също и смела, когато се наложи и готова да защити приятелите и семейството си. Изключително мила е, а и обича книгите, което е едно от нещата, които я свързват с Джем.

“One must always be careful of books and what is inside them for words have the power to change us.”

Джем (или Джеймс Картерс) е мил, галантен, жертвоготовен и винаги пазещ гърба на Уил (парабатаи работи). Интересува се от книги, а също обича и музиката. Още в началото ми се стори доста загадъчен и опетнен сякаш от нещо, което му се е случило и по-нататък в книгата се разбира какво е то. Обожавам непринудените разговори, които се водеха между Теса и Джем, както и факта, че споделяха доста помежду си, а може би и затова го обикнах толкова много.

Определено не очаквах книгата да има такъв край, но след като имах време да премисля всичко, което се случи до тук и всичко, което знаем за героите и през какво са преминали и какво те първа им предстои да преживеят, не мога да кажа, че съжалявам, че края беше такъв.

Книгата обединява доста различни герои – като Джесамин – момичето, което не е създадено за този груб свят на сенки, Шарлот – жената, която защитава всички в Института и ги предпазва, така както майка предпазва децата си, Хенри – вечно отдаденият на работата си чудноват човек, но с добра душа и, разбира се, горепосочените герои с изключително силни характери. Виждаме как малката Тереза съзрява и се адаптира към един тежък свят, в който всеки е готов и на най-ужасното, за да получи това, което иска, но до последно не губи милото и състрадателното в себе си. 

Обичам как всяка глава започва с различен цитат, който си има някакъв дребничък смисъл към света на сенките…

„Ние сме пепел и сенки.“ – „Pulvis et umbra sumus.“

С поредицата си Касандра Клеър даде началото на един нов свят, препълнен с много и различни емоции, красиви думи и големи дози хумор. Присъства опасността, борбата за власт и надмощие, омразата, проклятието, магията и, разбира се, типичното за ловците на сенки – убиване на демони. Книгата е създадена толкова реално, на моменти сякаш бях с Теса в стаята със Сестрите, а в следващия в Института – можех да се поставя на нейно място и да изпитам тръпката и страха от случващото се. 

Определено начинът на писане успя да ми повлияе и да остави доста добро впечатление, и смятам в най-скоро време да започна втората книга от поредицата – Принц с часовников механизъм.