Синдер от Мариса Мейър

Кн.1 от поредицата „Лунните хроники“ от Мариса Мейър

В един дистопичен и леко мрачен свят, мирът между Луната и Земята се държи на косъм, въпреки че някои биха казали, че мир изобщо няма и никога не е имало. Обществото, с което се сблъскваме в книгата, е толкова унило и чуждо, че няма как да си представим света, в който живеят като розов, дори и да се опитаме. Добавете към това чумата, мизерията и експериментите върху хора и вече знаете в какъв свят живее Лин Синдер.

Младата Синдер е точно това, което аз не очаквах да бъде – киборг, механик, твърда, изолирана, с явно доста развита саркастична страна и прекалено често самоиронизирайки се, Синдер се оказа цяло предизвикателство. Но предполагам всички бихме се държали така, ако и бяхме в положението, защото резюмето не лъже – това е една доста съвременна и модернизирана история за Пепеляшка, заедно със всичките си екстри - доведените сестри, мащехата, Злата кралица и принцът.

                                               “Even in the Future the Story Begins with Once Upon a Time.”

Около нея има прекалено много въпроси и прекалено много неизвестност – за създаването си и ранните години, от къде идва и кои са родителите и, защо е такава каквато е. Синдер по начало си беше изключително комплексна личност и въпреки че в по-голяма част от времето се чудех защо прави това, какво си мисли, защо няма спомени от ранните си години, към втората половина от книгата вече получаваме отговори и към края всичко си дойде на мястото.

Принцът, Кай, е пък точно това, което очаквах да е – възпитан, с перфектно държание и маниери, мил и изключително чаровен – няма как да не го харесате. Наследник на Източната република с андроид, който има нужда от умелите ръце на Синдер, за да го поправи. Въпреки че за него на моменти беше изключително трудно, Кай винаги поставяше страната и отговорностите си на първо място. Очаквеше се и да бъде вкарана и Злата кралица, в тази книга я виждаме като Левана, лунната кралица. Няма думи, които да опишат колко егоистична, студена и ужасна е тя, но предполагам точно това я прави толкова добър герой.

Важна част от книгата играе и обстановката, в този случай - неизлечимата болест, която покосява жителите на Пекин и, когато достига до Пеони (една от сестрите на Синдер и нейна приятелка), нашата Пепеляшка е обвинена за случилото се от мащехата си и е изритана от дома си. Положението поема още по-неочакван обрат, когато е поканена на бал в замъка, който тя смята да пропусне, но мозъка и не спира да пропуска към Кай. 

Имах мааалко по-високи очаквания и не ми допадна колко мудно се развиваше действието на моменти. Доста бавно я прочетох, но пък замисъла и начина, по който бяха изградени героите ми се стори интересен и необичаен, и затова реших да завърша книгата. Това, което ме караше да не я отписвам още в началото бяха уверенията на хора, които вече я бяха прочели и бяха започнали останалите книги от поредицата, че със всяка следваща начинът на писане става по-добър, а историите по-сполучливи. Синдер определно имаше леко налудничава, но завладяваща идея и се надявам останалите книги да продължат да ме учудват по този начин.