понеделник, 11 април 2016 г.

Вечна любов от Дж. Р. Уорд

Кн. 2 от поредицата „Братството на черния кинжал“ от Дж. Р. Уорд

Рейдж, най-силният и най-умелият от братята в битка и в ръкопашен бой, е също и изключително красив, сексапилен и има най-прекрасното лице, което може да съществува в света и на вампири, и на хора. И въпреки че привлекателната му външност му придава по-добронамерено излъчване, Рейдж крие в себе си звяр. След инцидент бива прокълнат от Скрайб Върджин да носи чудовището в себе си и всеки път, когато дръзне да излезе извън контрол, звярът превзема тялото и душата му, заплашвайки да нарани всеки, който го предизвика и му се изпречи на пътя – включително братята му. Но след над сто години съжителство с животното Рейдж се е научил как предотврати появата му и да задоволява нуждите му, докато не среща Мери. Изведнъж този величествен, богоподобен воин става слаб само пред една жена, един човек.

„Единствено сраженията и сексът можеха да потушат напрежението в него и той прибягваше към тях така, както болните от диабет към инсулина. За да остане спокоен, се нуждаеше от постоянни дози и от двете, но дори те невинаги успяваха да му подействат. А когато изгубеше контрол над себе си, нещата ставаха отвратителни за всички, включително и за него самия.“


„— Какво е това, по дяволите? 
— Рейдж в наистина лошо настроение.“

„Той беше… смъртта. Скрита зад привлекателна външност.“

Мери Лус – красива, невинна, скромна, обичлива, загубила майка си още в ранна възраст, а сега принудена отново да се изправи лице в лице с левкемията. Още в началото на книгата беше представена като доста пленителна и харесвана, но и държанието и винаги беше леко дистанцирано, през цялото време беше много директна и не увърташе – ако искаше да каже нещо – казваше го; ако мислеше нещо – правеше го, но това, което до края обожавах в образа и беше смелостта. За окончателно време тя се адаптира към начина на живот, към болестта, към Рейдж, към тайната му, а постъпката и към края беше… най-милото и искрено нещо, което съм чела в скоро време.

„— Няма да се влюбя в теб — каза. — Не мога да си го позволя. Няма.
— Всичко е наред. Моята любов е достатъчна и за двама ни.“

„— Никой няма да я докосва, освен ако не иска да си има работа с мен. Включително и ти.“

„О, Господи! Той се обвързваше с нея. Наистина се обвързваше. Беше чувал, че при мъжете понякога става така. Бързо. Силно и емоционално. Нищо, свързано с разума и логиката.“


Хареса ми съчетанието на подобните характери на двамата – Мери беше силна, смела и казваше това, което мисли, а Рейдж – бълваше всичко, което се въртеше в главата му и нямаше абсолютно никакъв филтър. Тя винаги беше там, когато той имаше нужда и обратното, той винаги стоеше до леглото и, докато положението и се влошаваше. В книгата продължаваме да виждаме останалите братя, които са неизменна част. Хареса ми и, че Джон беше включен още от началото – докато е човек, защото знам, че ще има по-нататък и книга за него и е доста интересно да чета какъв е животът и мисленето му сега, преди преобразяването. 


Продължаваше над тях и да виси проблема с лесърите – безпощадните убийци, които влошаваха положението и вече към края на книгата бях си изградила навика да ги мразя толкова, колкото и Братството ги мразеше. И за последно – най-развълнувана бях, когато започнах да чета за Зейдист и Бела. Имах чувството, че тези двамата ще са ми любимци и направо се въргалях от радост, когато дойде моментът на запознанството им.

„Всичко в нея беше прекалено… Тя изглеждаше неестествена, по-ярка от другите. По-великолепна.“
-         За Бела.

За всеки от братята, които не са главни герои в книгата, се казва по нещо, но щом дойде момента да четеш книга за определен брат се разгръща изцяло нов свят. Като например при Рейдж, който не беше главен в първата книга – във втората влязохме в детайли и попълнихме огромните празни дупки. Очаквам и за другите братя да науча повече от съответните книги, понеже колкото по-навътре затъвам в поредицата толкова повече откривам, че са обгърнати в мистерия и нямам търпение да разбера още.

Ревю към Тъмна любов, книга 1 - тук.
Ревю към Пробудена любов, книга 3 - тук.
Ревю към Споделена любов, книга 4 - тук.
Ревю към Освободена любов, книга 5 - тук.

Няма коментари:

Публикуване на коментар