Под този мъж от Джоди Елън Малпас

Кн. 2 от поредицата „Този мъж“ от Джоди Елън Малпас

Ревю към първата книга от поредицата може да откриете тук.

Продължаваме с историята на Джеси и Ава, като действието продължава 5 дни след като за последно се видяха. За последно Ава успя не само да осъзнае какво желае, но и да вземе контрола в ръцете си и да се осмели да направи крачка към мъжа, без който животът и не би имал смисъл. Но това, което открива в жилището му не е човека, когато тя обикна и със сигурност не е мъжа, който иска. Бяха разменени реплики и бяха казани думи, които не могат да се върнат назад. А Ава си тръгна.

„Той ме накара да се нуждая от него, а после изчезна.“

Но Джеси не веднъж е казвал какви ще са последиците, ако Ава някога му обърне гръб и си тръгне от него. И ето, че още веднъж двамата ни любими герои са събрани в една стая, готови да премислят всичко, случило се пред последната седмица и готови да достигнат консенсус. Много ми хареса колко силно беше наблегнато на изграждането на стабилна връзка между Джеси и Ава основно през първата част на книгата. Втората част от книгата бе по-наситена с действия и в нея получихме някои дългоочаквани отговори. Някои абзаци съм препрочитала отново и отново, за да мога да навържа всичко, случило се досега в поредицата.

„Влюбена съм до уши в мъж, който има най-необуздания характер и предизвикателно държание. Но в другия край на спектъра той е най-любящият, най-чувствителният и най-покровителственият мъж във вселената.“

В книгата имаше няколко неща, които се различаваха от първата и това, което ми направи най-голямо впечатление беше, че все по-често знаех защо правят това, което правят. В първата книга не веднъж съм се запитвала защо правят това, защо казват онова, защо това се случва, докато в тази книга действието течеше по-плавно, а ситуациите и взетите решения са по-лесно обясними. Хареса ми, че героите си запазиха до последно качествата си, но и успяха да се усъвършенстват. Двамата взаимно си помагаха да намерят и изградят един перфектен баланс във връзката си. Промяната беше очевидна и то не само в края – в цялата книга беше засегната темата основно за сблъсъка на два много трудни, силни и инатливи характера, както и за страха да изгубиш най-ценното, страха да ти го отнемат.

„Никога не съм имал нещо, което да ценя или да искам да защитя. А сега имам и това ми носи странна смесица от пълно щастие и абсолютен ужас.“

„Той е труден, така е, и аз се боря с него за някои неща, но не съм толкова заблудена да мисля, че аз съм водещата в нашата връзка. Знам точно защо се държи по този начин. Знам, че живее в ужас да не му бъда отнета, но аз самата се чувствам по този начин.“

Виждаме по-често образа на Джон, виждаме Дан – братът на Ава, а към края пристигат дори родителите и. Кейт също много се промени в тази книга и, въпреки че е второстепенен герой, много би ми се искало да има spin-off поредица, за да мога да навържа действията и. На моменти виждаме една по-различна и чувствена страна на Сам и дори на Дрю, но и доста злоба в лицата на жените в Имението. Наблягаме на Сара не веднъж, като в края на книгата изпитвах чиста злоба към нея. На много елементи е наблегнато в продължението, дава ни нови и различни страни на историята и една буря от силни емоции и копнежи.

Не останах разочарована до края, книгата не ми изгуби вниманието нито за миг и винаги, глава след глава, ме оставяше да искам да разбера още. Препоръчвам я на всички и, ако смятате, че ви е харесала „Този мъж“, направо ще се влюбите във втората книга.

„Не може да живее без мен. Е, аз също не мога да живея без него. Този мъж е моят свят.“