петък, 24 юни 2016 г.

Лондон Роуд от Саманта Йънг

Кн.2 от поредицата „Дъблин Стрийт“ от Саманта Йънг
Линк към ревюто на първата книга от поредицата – Дъблин Стрийт тук!


Джоана е млада, умна, изключително красива и работлива, но и с много отговорности - принудена да се грижи сама за брат си, след като баща им ги напуснал, а майка им се обръщала единствено към алкохола и не е в никаква кондиция дори да говори правилно, тежестта се пада на  Джо да отгледа по-малкия си брат и да балансира между работите си, за да изхранва тримата в къщи. Но да си скъсва задника от работа я съсипва и Джоана е открила друг метод – да използва красотата си, която и без това привлича прекалено много внимание, и да подбира всеки мъж, според това, дали е способен да издържа семейството и и парично да и подпомага, а когато започне връзка е винаги честна с партньора си от какво има нужда.


С образа на Джо, или по-скоро това, което тя избира да показва на хората, се запознаваме още в първата книга. Виждаме едно на външен вид много красиво и мило момиче, но интересуващо се само от парите и това, какво могат хората да и дадат, което винаги настройва хората срещу нея. Повечето, които не я познават си изграждат грешно мнение и дори и се нахвърлят за решенията, които взима.

„I guess that’s the problem when you really get to know someone. We learn all their triggers and emotional buttons, and unfortunately, in times of war, we press them.“

Камерън също е невероятно красив, с целите ръце в татуировки, небрежен, неподправен, умен, много чаровен и много обвързан. Но още по време на първата си среща с Джо вижда нейната външна обвивка и, предполагайки най-лошото, започва да я обижда и съди. Отнема им известно време и куп премеждия, докато един ден Кам не осъзнава, че това прямо и силно момиче е много повече от това, което иска другите да виждат.

 Коул, по-малкия брат на Джо, също много се промени в книгата. В началото се говореше така за него, сякаш е малък, беззащитен, единствено разчитащ на Джо, но към края образа му възмъжава, променя се, става видимо по-силен, разумен, мотивиран да помогне на сестра си и да не я остава сама да поема бремето на пропадналите си родители. Двамата споделят една много специална връзка и беше невероятно колко реалистична се усещаше на моменти гордостта на Джо, когато вижда, колко добре се е справила с отглеждането на брат си.

Книгата е невероятна. Винаги съм харесвала стила на писана на Йънг по простата причина, че тя има свой начин да включи в книгата си изгаряща страст и невероятни персонажи, но всеки от тях представен много реално – всеки от тях сблъскващ се с истинските проблеми. Така не само читателя може да се наслади на бошуващите емоции, но му е дадено време и да осмисли това, което преживяват героите  - и тъгата, и болката и тежестта, с която всеки един от тях трябва да се справя. Обожавам поредицата и спокойно мога да кажа, че Саманта е от типа автори, които със всяка следваща прочетена книга, ги обиквам още повече.

Няма коментари:

Публикуване на коментар