Кн. 1
от поредицата „Ловец на Гилдията“ от Налини Синг
Ще започна казвайки, че първоначалната причина да обърна
внимание на Ангелска кръв беше само и единствено корицата. Красивите цветове и
нежните крила с бяло беха нещото, което ми привлече погледа. Нямах си и на идея
за какво става на въпрос, заглавието и авторката не ми говореха нищо, дори не
знаех дали реално има ангели в нея, но знаех, че е красива и искам да я имам.
След това, разбира се, обърнах книгата и прочетох резюмето и вече нямах
съмнения – тази книга трябваше да е моя.
Чела съм достатъчно брой книги за вампири, за да знам,
че харесвам подобен тип. Но книга за ангели, от друга страна, не бях. Налини
Синг е създала един мистериозен и необичаен, но едновременно леко монотонен
свят, в който хора, ловци на вампири и вампири, ангели и архангели живеят
заедно. Книга, в която тези различни видове са открили баланс и съществуват в
мир. Стига всеки да следва своята част от сделката и да изпълнява задълженията
си, всичко ще е наред. Но някой се отклонява от пътя, създавайки хаос, сеейки
смърт, оставяйки след себе си порой от тела. И има само един човек, който може
да го спре.

„Един тъмен бог. Сега знаеше, че тази мисъл е единствено и само нейна, а не внушена от него, защото това, което я отвращаваше най-много в Рафаел, беше същото, което… я привличаше. Силата.“
„Това беше мъж, срещу когото никога нямаше да има шанс за победа. Не можеше дори да се надява на победа.“
Смелата и предизвикателна Елена живее живота, който
винаги е искала. С хаплив език, бързи рефлекси, остър като бръснач ум и дарба,
който никой друг не притежава, Елена винаги е вярвала в работата си към
Гилдията, приятелите и уменията си. Но дори цялата увереност на света не можеше
да я подготви за призива на същество, от което всички се боят и отбягват. Назначена
от един от великите архангели за задача, която може да се окаже непосилна да
завърши, Елена трябва да намери начин да остане жива, запазвайки сърцето си
цяло, а разумът и психическото ѝ здраве - непокътнати.
„Ако искаше да оцелее след всичко това и да запази тялото си цяло и душата си неопетнена, трябваше да преглътне гордостта си… или той щеше да я скърши.“

„Да, е него имаше жестокост. Не беше хубав, не беше красив, не беше нещо, което можеше да се контролира. Той бе опасен и силен, точно това, което се нравеше на сензорите ѝ.“
Написала си много хубаво ревю и съм напълно съгласна с мнението ти за книгата :)Сега остава да чакаме и втората книга от поредицата :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти! Много се надявам да видим продължение скоро, защото тази книга определено заслужава повече внимание. :)
ОтговорИзтриване