Град от кости от Касандра Клеър

Кн. 1 от поредицата „Реликвите на смъртните“ от Касандра Клеър

Първата поредица на Касандра Клеър, с която се сблъсках беше „Адски устройства“ и знам, че някои от вас ще поискат да ме линчуват, след това изказване, но колкото и да харесах Ангел с часовников механизъм – а аз наистина харесах книгата – нещо ме дърпаше назад и не завърших поредицата. Нещо просто не ми се понрави. Наскоро излезе Лейди Полунощ и колкото и да ми се искаше да я започна знаех, че в нея се съдържат спойлери от последната книга от Реликвите. В крайна сметка реших, защо пък да не дам шанс първо на „Реликвите на смъртните“, за да видя за какво е целия този шум? А и какво имам да губя?

В началото смятах, че няма да остана доволна, защото мразя спойлери, а в този случай бях изгледала и филма, и сериала по книгата, и беше доста нетипично за мен да тръгна да я чета. Но доза любопитство и още по-голяма доза желание ме принудиха да се впусна в тази история и, оh god, колко се радвам, че го направих.

На всички са ни познати множеството легенди за вампири и върколаци, за нежни феи и могъщи магьосници. За ангели и демони, чиято вражда продължила хиляди, милиони години. Но във всички легенди има истина истина.

В света, който на нас ни се струва скучен и обикновен живеят Нефилими или т.н. Ловци на сенки – полухора, полуангели, създадени да защитават нашия свят от всички демонични същества, идващи от други измерения. Целта на Ловците е да бранят смъртните и да пазят мира сред Долноземците, познати ни като магьосници, вампири, върколаци и феи.

„Ловци на сенки: Черното им отива повече отколкото на вдовиците на враговете им.“

Клариса ‘Клеъри‘ Фрей живее обикновен живот – има нормална средностатистическа майка, непохватен, но добродушен най-добър приятел и живот, който по нищо не се различава от нашите. Като всяка тийнейджърка има чувството, че нещо в живота ѝ не е пълно – че не е на мястото си и, че не принадлежи никъде. Но това, което не предполага е, че във вените ѝ тече кръв на Ловец на сенки, а смъртоносни събития ѝ разкриват един изцяло нов свят на демони, чудновати създания и други Ловци, които да я напътстват по време на пътешествието ѝ.

Джейс е Ловец на сенки и на пръв поглед е типичния циничен задник, който ти се иска да намразиш, но, колкото и да се опитваш, не можеш. Със саркастична и приключенска природа, надменна усмивка, кехлибарени очи и златисто кафява коса, няма как да не те грабне от първите страници. Винаги казва това, което мисли и никога не би те излъгал. Честността му, както и онази уязвима и ранима страна, която крие от света, са само някои от нещата, които ме накараха толкова да харесам героя. 

„Джейс беше от онзи тип хора, които обичаха нещо да се случва, дори и това нещо да е лошо.“

„Той е убеден, че трябва да спаси целия свят, би бил щастлив да даде живота си за това. Понякога дори си мисля, че той иска да умре, но това не означава, че ти трябва да го насърчаваш.“

Няма как да пропусна и да спомена Алек и Изабел Лайтууд – двамата му най-добри приятели, които вечно му пазят гърба и биха минали през Ада за него. Двамата бяха най-странните брат и сестра, които можех да си представя – скромния и тих Алек и вечно търсещата забавления Изи, притежаваща достатъчно хъс и увереност и за двамата. Бяха изключително освежаващи за книгата и към края вече ми бяха много симпатични.

Няма и как да не включим и Саймън – мундито (само мен ли тази дума ме дразни?) и най-добрия приятел на Клеъри, който вечно се опитваше да докаже пред Ловците на сенки, че и хората могат да бъдат полезни.

Хареса ми, че действието бавно се разгръща и ни разкрива тайните и липсващите парчета от пъзела постепенно. Принципно лесно ме отегчават мудните книги, но тази изобщо не беше такава. Каси Клеър е балансирала чудесно интензивните и по-забързани действия, с описанията на човешкия  и магически свят, множеството Долноземци и демони, както и диалозите между героите.

Харесах Клеъри, която, към края на книгата се превърна в едно борбено и жертвоготовно момиче, готово да рискува всичко за да спаси майка си. Въпреки че не е типичната ‘силна героиня‘ ми хареса как за кратък период от време мисленето ѝ се промени толкова много и само мога да гадая колко още ще израсте в следващите книги. Град от кости е една съвкупност от множество различни същества и случки, а вечно забъркващите се в неприятности герои са едни по рода си и веднага ще ви въведат в един нов и необичаен свят.

В обобщение мога да кажа, че не очаквах Град от кости да се превърне в една от любимите ми книги. Честно казано, не очаквах дори да ми допадне чак толкова много, но тя беше една приятна изненада, а сега, след като съм надникнала в този вълнуващ свят, няма как да не поискам още.