понеделник, 22 август 2016 г.

Парченца от нашия живот от Хелън Дънбар

Парченца от нашия живот от Хелън Дънбар
 Само миг е достатъчен, за да загубиш всичко...
Но никога не знаеш какво ще получиш в замяна...

Когато за първи път прочетох анотацията на Парченца от нашия живот и по-точно коментара  „Препоръчва се за фенове на трагични любовни истории ала Джон Грийн и Рейнбоу Роуъл.“ си помислих, че това няма как да свърши добре. Харесвам книгите на Грийн, но понякога могат да бъдат тежки, а за тези на Роуъл все още ми е трудно да си изградя мнение, но е факт, че очаквах една смислена и откровена, но тъжна книга. В началото подходих с лека предпазливост и не бях сигурна какво да очаквам, но въпреки че ми отне няколко страници да се пригодя към стила на писане, останах изключително щастлива от начина, по който се разви действието в книгата.

Главните лица са най-добрите приятели Кал, Лизи и Спенсър. Още от деца приятелството, което споделят е много по-силно от обикновеното. Те биха направили и биха пожертвали всичко един за друг. Винаги са вярвали, че заедно могат да постигнат всичко и да преминат всякакви предизвикателства. Но един ден тримата попадат в автомобилен инцидент, а Кал губи двете неща, които са най-важни за него – възможността да играе бейзбол и Лизи. А нарастващата вина, чуждите сънища и гласовете в главата му изобщо не помагат. Кал трябва да се справи с последиците от загубата на най-добрата си приятелка, да се изправи пред нови зараждащи се страхове и да открие истината за трансплантираното му сърце, докато се опитва да балансира живота си, отношенията си със Спенсър и чувствата си към Али – момичето, по което си пада.

Лизи е бунтарката в това трио – винаги предизвикваща другите на нещо различно и може би малко опасно, винаги стремяща се да е необикновена, различна и открояваща се от другите. Нейния образ беше изключително артистичен, сложен и дори негативен на моменти, но, въпреки че животът ѝ приключи прекалено рано, няма как да не остана очарована от факта, че тя дари сърцето си на най-добрия си приятел, вдъхвайки му искра, принуждавайки го да излезе от зоната си на комфорт и да живее живота си на пълни обороти.

„Обичах Лизи, но тя беше като бомба, която не знаеш кога ще избухне и дали ще разпръсне конфети и лентички наоколо, или ще отнесе сградата.“

Спенсър, от друга страна, е най-добрият приятел, който всички искаме да имаме, а това, което го прави толкова добър персонаж, е излъчването, което всеки път, когато се появяваше, сякаш бликаше от него. Усещаше се нещо като аура, която приповдигаше настроението и разведряваше ситуацията. Винаги оптимистично настроен, винаги знаещ какво е най-правилното нещо да каже, винаги поддържащ баланса между авантюристичния и буен характер на Лизи и тихата и срамежлива страна на Кал – Спенсър беше онази частичка от пъзела, която събира други две парченца и образува едно цяло.

"Предполагам, че онова, което остава след като някой, който си обичал, умре, не са неща, които може да вземеш и докоснеш. Когато обичаш някого, тази обич те променя за добро или зло. Затова той никога не си отива истински."


Книгата представя много и различни страни на приятелството и последствията от загубата на някой толкова близък до сърцето ти. В началото ни беше показано как протича ежедневието на тримата, за да можем да направим съпоставка преди и след инцидента, но нито за момент случващото не ми се стори прекалено тежко. Хелън Дънбар отлично е изградила образите на героите си, трудностите, през които преминават и чувствата, които изпитват след катастрофата. Останах много приятно изненадана от факта, че, въпреки че не харесвам трагични истории, книгата успя да ме докосне и да ме разчувства не веднъж.

"Наистина оценяваме хората чак когато ги загубим, но мисля, че е по-добре да им показваме, че ги обичаме, докато са все още с нас."

Макар страха, болката от загубата и убийствената вина да бяха преобладаващи емоции, между тях се прокрадваха комични случки, саркастични коментари и зараждащи се нови приятелства. Очаквах книгата да е тъмна, тъжна и може би дори леко депресираща, но въпреки че на пръв поглед това би очаквал всеки, положението изобщо не беше така – книгата е една съвкупност от доброто и злото, щастливите и тъжните моменти преплитащи се в едно и образувайки живота, който познаваме.



Изключителни благодарности на издателство AMG Publishing за възможността да се докосна до тази необикновена история.

2 коментара:

  1. Страхотно ревю ^^ А след него мисля, че наистина трябва да дам шанс на книгата !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти! Книгата определено ме изненада и края беше чудесен. :)

      Изтриване