Академия за вампири от Ришел Мийд - Дискусия

Академия за вампири от Ришел Мийд

( Дискусия )

Дойде този момент от месеца (не, не този момент от месеца), в който ви поднасяме дискусии на две предварително избрани в началото на месеца книги (ако не знаете за какво говоря вижте тук). На случаен принцип избрахме коя от нас коя дискусия ще постне, като на мен ми се падна книгата Академия за вампири от прекрасната Ришел Мийд.

Предупреждение: Дискусията съдържа спойлери.

П.Г.: Думите не могат да опишат колко много хора са ме карали и подтиквали да започна проклетата книга, и въпреки че бях гледала филма и знаех, че няма как да е толкова харесвана, ако не е хубава, имах едно наум да нямам прекалено големи очаквания. Винаги съм била така с новите автори. Е, Ришел Мийд определено ме спечели, като бъдещ читател. Чела съм доста книги за вампири, затова с ръка на сърце мога да кажа, че идеята зад Академия за вампири е много много по-интересна от някои от другите книги, които съм чела. Самата мисъл, че може да има училище, населявано само от същества на нощта не ми е чужда, но тук тя е представена много по-подробно и оригинално. Винаги във филмите и книгите имаме добрите вампири и лошите, но тук те са напълно отделни видове – различни, не само по характер, но и съвсем нов биологичен вид с различни физически и психически способности.

П.П.: Аз принципно имам проблем с историите за вампири и въпреки това стилът на Ришел Мийд успя да ме грабне до такава степен, че да забравя първоначалните си предразсъдъци. Идеята за това, че има различни разновидности на това да си вампир (като изключим същността на думата „дампир“) и това, някои от тях да са с кралска кръв, а други – не, от самото начало поставя идеята за едно разграничение между един и същи вид. Самата история започва много динамично, което от една страна може да е много интересно, но от друга – прекалено объркващо. Може би в другите книги става на въпрос какъв живот са водили преди да избягат от Академията, кои точно са били Лиса и Роуз катастрофата.

П.Г.: Определено говорим за два различни живота – този преди да загинат родителите на Лиса и преди да се появят способностите ѝ и връзката между двете и този, които виждаме сега, след като са се завърнали. Истината е, че сцените между тях (освен сцените с един определен руснак) ми бяха едни от най-интересните части, когато можех да видя как откриват още един начин да затвърдят приятелството си. И може би само аз съм си го мислила това, но не виждаме ли нещо като вариант на парабатай връзка? Колко яко е това?

П.П.: По-яко от парабатай връзка е връзката между Роуз и Дмитрий. Няма как да не поговорим, как още от самото начало той се явява като ментор, а в крайна сметка преоткрива себе си в нея. Роуз е един много силен персонаж, който много често загърбва собствените си интереси, с цел да защити Лис, а Дмитрий знае какво е да загубиш някого, на когото наистина държиш и точно това прави любовта им почти невъзможна (но казвам почти). За мен отношенията между Роуз и Дмитрий и начинът, по който Ришел Мийд ги е изградила, са това, което ме накара да прочета книгата.

П.Г.: Има още едно нещо, което – също като положението с дванадесетте кралски семейства – ми се стори интересно и това е петият елемент. Предполагам повечето от нас са гледали Аватар (детското) и знаем, че има пет елемента, но не очаквах точно това да е нещото, в което Лиса ще се специализира. Дарбата ѝ определено е странна, но едновременно отразява същността ѝ перфектно – тя ни е представена, като едно мило и невинно момиче, което е готово да помогне на всеки, а лечителските ѝ способности отразяват точно тази част от нея, която винаги се старае да помогне. Не знам дали харесах образа ѝ толкова много, понеже намирам сходни черти с нея, но в това дуо виждаме две най-добри приятелки – едната смела и безгрижна, но готова на всичко, за да защити приятелката си, а другата жертвоготовна и добра, със сърце от злато. Двете перфектно се допълват и заедно според мен са страхотен екип.

П.П.: Стори ми се малко странно как Роуз навлизаше в личното пространство на Лиса, въпреки че повечето пъти не беше умишлено, но благодарение на това успяхме да опознаем по-добре характера на Лис. И въпреки че книгата е насочена главно към Роуз, по този начин успяхме да се запознаем с Кристиан, който също се очертава доста интересен герой. Наистина започнах книгата с известни предразсъдъци заради идеята за вампирите, но толкова много хора ми казаха да я прочета, че може би умишлено се опитвах да я отложа. Но в крайна сметка подбрах най-удачния момент да прочета книгата и така успях да ѝ се насладя. Определено нямам търпение да се развие историята и отношенията между героите и най-вече да разбера какви тайни може да ни разкрие Академията.

П.Г.: Аз също нямам търпение да се потопя в останалите книги от поредицата и най-сетне да получа отговори на милионите въпроси, които се появиха, докато четях Академия за вампири. В крайна сметка, останах много очарована от стила на писане на РМ, който е толкова лек и приятен, че не се усеща колко лесно върви четенето, докато не затвориш последната страница. Тук получихме тонове екшън, романтика, драма и един близък поглед над това, което се случва между учениците в една не толкова обикновена академия.

Оценка (П.Г.) – 5 звезди от 5.                                    Оценка (П.П.) – 5 звезди от 5.

Това беше дискусията на Академия за вампири, която ние страшно много се забавлявахме да пишем (ако ви се е сторила странна, извинете ни, писана е в 5 през нощта). Първоначално другата ни избрана книга трябваше да е Елинор и Парк и, въпреки че и двете я прочетохме, не се оказа нашата чашка чай и нямаше да има смисъл от дискусия. Затова се наложи да я сменим с някоя друга, а именно Град от кости от Касандра Клеър. Дискусията ѝ може да откриете в блога на Памела – линк ще оставя (тук).

А също така, ще оставя линкове, ако искате да откриете дискусиите от предишния месец върху:

Ангелска кръв от Налини Синг (тук) и

Легендата от Мари Лу (тук).

Към този момент вече е време да обявим и книгите за месец септември. Този път не заложихме върху толкова известни книги, но и двете са доста харесвани, а сега без да ви бавя повече… *драматична пауза* 

Първата книга е Ш-ш-шт! от Бека Фицпатрик, която е книага, която аз лично открих преди може би 2 години, когато започнах да чета по-усилено и нямам търпение за нея. А втората книга е Under the Never Sky by Veronica Rossi, която около периода на издаването ѝ, беше страшно нашумяла и като цяло не съм срещала лошо мнение за нея. И двете имат много интересни и наистина запленяващо анотации и определено имам високи очаквания.