Звезден полет от Мелиса Ландърс

Звезден полет от Мелиса Ландърс

 

Едно предизвикателство ме накара да започна тази книга, която най-вероятно нямаше да погледна скоро време. И това предизвикателство промени всичко за мен.

Никога не бях чела sci-fi книги, нито пък някога съм се интересувала от книги, развиващи се в космоса. Такъв жанр просто не е за мен. Не започнах книгата с големи очаквания, но бях чувала достатъчно добри мнения, за да я включа в списъка си. Но Звезден полет се оказа книга, която преобърна представите ми из основи. Една книга за любовта и омразата, за арогантността и хитростта, за различията и семейството.

Родителите на Солара Брукс я изоставят още в крехка възраст, а монахини я прибират да живее в сиропиталище. Изучена от тях, Солара се превръща в умна, възпитана и борбена жена. Но едно обвинение в кражба и конспирация я превръщат в престъпничка и я принуждават да си тръгне от Земята, насочвайки я към Далечните райони – място, където никой не се вълнува дали имаш машинно масло под ноктите и татуировки на бивш затворник по кокалчетата на пръстите си.

„Аз съм нещо повече от сбора от грешките си.“

Доран Сполдинг е пълната ѝ противоположност – богат и надут, живеещ привилегирован живот в лукс и охолство, наследник на най-голямата междугалактическа корпорация за търговия с гориво, футболна звезда в университета и бивш съученик на Солара, който харесва най-много от всичко да стъжнява живота ѝ.

„Аз може да имам мръсотия под ноктите и татуировки на кокалчетата си, но мога да оправя това с една гореща вана и посещение при фалшификатор на плът. Ти си мръсен на място, което не може да се измие.“

Солара се оказва принудена да му бъде слуга, а отношението на Доран и прищевките му ѝ навяват мисълта, че май не се е променил много. Но силната и неслонима жена няма намерение да търпи унижението, взимайки нещата в свои ръце и повличайки ги към едно приключение, което може да завърши или много добре, или фатално.

Оказали се на очукан кораб със съмнителен екипаж – над стогодишен капитан с протеза, джебчия по неволя, принцеса беглец и опитен флиртаджия  – двамата разбират, че могат да имат доверия само един на друг, бързо свикват да работят заедно в разбирателство, което скоро преражда в нещо повече.

„– А , да. Любовта – тя е велика и ни кара да вършим различни неща. От нея всички оглупяват.“

Романса на Солара и Доран беше лек и увлекателен и по никакъв начин не беше пришпорен, а бавно се разгърна и имахме време напълно да осъзнаем как се заражда всичко между тях. Фантастичния свят, който Мелиса Ландърс беше изградила лесно можеше да бъде визуализиран и дори за миг не ми стана странно, че тези хора са в космоса – точно обратното, доста често забравях този факт. Героите бяха завършени и всеки имаше какво да предложи. Доран – арогантния тип, който, измъчван от кошмари на миналото, се оказа много по-различен от това, което виждаме на пръв поглед. Солара – момичето, което превъзмогна страховете си и в гордо вдигната глава се отправи към един нов живот. Обожавам силните и независими героини и тук получих точно това. Харесах изключително много екипажа, които бяха най-неествената комбинация и нямаше как да са по-различни един от друг, но заедно правеха едно цяло, колоритни, забавни и задружни – всеки със своите си странности. С очакване разгръщах всяка страница, надявайки се да видя как ще завършат историите им.

„Солара не знаеше тайните на екипажа или как са се кръстосали пътищата им и въпреки това тези непознати бяха направили  повече, за да я защитят, отколкото собствените ѝ родители за осемнайсет години.“

„Нямаше представа какво ще донесе бъдещето на всеки един от тях, защото възможностите бяха толкова безбройни, колкото и звездите.“

Приказна, оригинална, романтична и динамична.

Влюбих се в книгата и историята на един слуга и един господар – двама човека, които идват от два напълно противоположни свята, но, заклещени между 4 метални стени откриват повече прилики, отколкото различия. Книгата е една по рода си и няма думи, с които да опиша как ми повлия по време на четенето и дълго след това. Книга, която ме накара да плача и да се смея, която докосна сърцето ми и се настани трайно в него, изпълвайки го в любов и звездна светлина.

 „Не ми казвай какво мисля. Когато вляза в някоя стая, ти си единствената, която виждам. Мозъкът ми вече няма избор, защото вътре в теб има нещо толкова рядко, че то свети и затъмнява всички останали момичета. Ти имаш от онази красота, която не може да се постигне изкуствено – такава, която идва от тук, отвътре. Преди да те срещна, не знаех какво е истинска красота, но вече разбирам. Така че вярвай ми, когато казвам, че ти си най-красивото момиче в моя свят.  […] Обичам да се събуждам в чаршафи, които миришат на теб. Обичам и малката бръчица, която се появява между очите ти винаги, когато ме погледнеш. Когато си помисля да се откажа от това, не мога да дишам.“