Академия за вампири от Ришел Мийд

Книга 1 от поредицата „Академия за вампири“ от Ришел Мийд

От около половин година се замислях дали да прочета тази книга, струва ли си, би ли ми харесала, но в крайна сметка се примирих, че щом толкова хора я харесват и препоръчват трябва да има нещо в нея, което да струва да се прочете. Като цяло историите за вампири не са ми чужди – чела съм доста такива книги, но Академия за вампири надхвърли и най-смелите ми очаквания. Част от мен искаше да приключа книгата за няколко часа, а другата искаше да чете само по няколко глави на вечер, за да мога истински да се насладя на книгата.

Дълбоко в горите в щата Монтана е скрита Академията „Св. Владимир“ – място, на което млади вампири и техните пазители се изучават. Но нека започнем от начало – на света има два вида вампири. Първите са стригои – те са неживи, доста агресивни и предпочитат кръвта на мороите, които са втората група. Те са доста по-цивилизовани, но също така са и смъртни. Владеят магиите на 4те земни елемента, като всеки морой трябва да специализира в един елемент – въздух, вода, земя или огън. Както повечето вампири, тези тук също се захранват с кръв, но не бляскат, а слънчевата светлина, въпреки че ги дразни, със сигурност няма да ги убие. Но факта, че мороите не живеят вечно ни води и до третата група.

Дампирите – те са полувампири, полухора. По време на обучението си в „Св. Влад“ преминават обучение за пазители и прекарват животите си защитавайки мороите.

Лиса Драгомир е красива, мила и открита, но също така е и моройска принцеса, член на една от дванадесетте кралски фамилии. След инцидент, в който загива цялото ѝ семейство, младата Лиса развива изключително силна, но опасна дарба, непозната за повечето хора. Заедно с най-добрата ѝ приятелка Роуз, подтикнати от страха си, бягат от „Св. Владимир“.

Роузмари Хатауей е пълната противоположност на приятелката си. Ако Лиса е разумната, внимателната и предпазливата, то Роуз е дръзка, обича да нарушава правилата, няма против да си навлече малко неприятности и винаги е готова да спретне някоя щуротия. Две години след бягството им двете са открити от и върнати обратно в Академията. Но тяхното заминаване далеч не е било случайно. Това място не е толкова безопасно, колкото го представят, а сега пазителите и двете момичета ще трябва да си пазят гърбовете, защото заплахите започват да бродят не само извън портите на Академията, но и вътре в нея.

„Понякога се налага да бъдеш спасена. Мисля, че понякога ти харесва да бъдеш спасявана, само че не си го признаваш.“

Има още няколко героя, които си струва да се споменат. Ще започна естествено с Дмитрий Беликов – пазителят, който откри Лиса и Роуз и ги върна в Академята, а след това се зае лично с тренировките на Роуз и с превръщането ѝ в един добър и ценен пазител. Едва ли има нужда да казвам подробности за него, имайки предвид, че всеки, който някога е чел книгата, си пада по дори невероятен руски акцент, мистериозна същност и тиха натура. Избирам да спомена и Мейсън, най-добър приятел на Роуз от преди да избягат, защото имам чувството, че ще виждаме те първа още от него, както съм и сигурна, че ще има доста нови герои, които да окупират съня ми.

Влюбих се в стила на писане на Ришел Мийд, невероятна е и сякаш знае точно как да поддържа баланса между диалози, описания и развитие на действието. Въпреки че в книгата срещаме темата за предателството, множество гимназиални драми, несподелена и невъзможна любов, тя нито за миг не ми се стори товареща. Всичко беше представено изключително подробно и реалистично. Няма как да не спомена нещото, което ми направи най-голямо впечатление в книгата. Не е тайна, че предпочитам жанра романтика, но в тази книга темата за приятелството обземаше огромна част и няма как да не оценя, колко емоция и време е отделила Мийд в създаването на тези толкова различни, и все пак така перфектни най-добри приятелки. Двете на пръв поглед нямат нищо общо, но споделят връзка, като никой друг. Постигат една хармония, която ги сближава много повече и скрепява приятелството им.

„Да правиш това… да я браниш така отчаяно… много е смело. Глупаво, но смело.“

Другото дуо, което заслужава вниманието ми е Роуз и Дмитрий, които знаех, че ще ми станат любимци в книгата, така както станаха във филма, който изгледах преди две години. Още веднъж спойлерите от филма не ме спряха и изключително много се радвам, че открих този необичаен, но завладяващ свят, който е изграден сякаш пласт върху пласт и с всяка следваща глава се доближавам все повече и повече до отговорите, за които копнея. Изумително е колко страници прочетох и колко въпроси искам да задам, но за това ще трябва да почакам до следващата книга.

„ – Някой ден ти и аз, ние двамата, ще бъдем пазители на Лиса. Аз ще трябва да я защитавам, каквото и да ми струва. Ако ни връхлети глутница стригои, ще трябва да им препреча пътя с тялото си.

– Това вече го зная. Разбира се, че трябва да направиш това.

– Не. Ако си позволя да те обичам, няма да се хвърля с тялото си пред нея. Вместо това ще се хвърля пред теб, за да те защитя.“