Създадена от дим и кост от Лейни Тейлър

Кн. 1 от поредицата „Създадена от дим и кост“ от Лейни Тейлър

Когато първоначално започнах книгата знаех, че това ще е една епична история, но никога не бях предполагала колко надълбоко може да ме завлече тази една книга. Разделена е на три отделни части, като всяка част ни представя различна част от миналото, разкрива ни се една частица от пъзела, до чието нареждане, с всяка изминала глава, се доближаваме все повече и повече.

Историята в тази приказка започва с обикновения и скучен живот на Кару – скитайки се из улиците на прага, учейки в обикновена гимназия за изкуства, имайки типичните тийнейджърски проблеми с гаджето си. Но плавно след това този живот е оставен настрана, за да дойде на негово място един много по-вълнуващ и колоритен свят. Харесах изключително много колко различна и пряма беше Кару – как всеки път, когато я питаха някой въпрос тя отговаряше с истината, и как  никой от приятелите ѝ, които са виждали рисунките на необикновените чудовища в скицниците ѝ, не би подозрял, че те не са плод на въображението, а същества, които наистина е срещала. 

С напредването на книгата момичето, което знае всички езици, момичето с ярко синята коса и татуировки по ръцете започваше да ми става все по-интересна, а факта, че тя самата си нямаше и на идея коя е или от къде идва правеше историята в пъти по-напечена.  С всяка следваща глава се зараждат нови въпроси:

Коя е тя? Какво е? От къде идва? Каква е връзката ѝ със странните чудовища зад вратата? Какви са те и каква е ролята им в живота ѝ?

„Около Кару наистина витаеше някаква тайнственост. Никога не споменаваше семейството си, не говореше за себе си и ловко отклоняваше нежеланите въпроси – единственото, което приятелите ѝ знаеха за нея, бе, че вероятно се е пръкнала от главата на Зевс. С нея обаче никога не скучаеха.“

„От джобовете ѝ непрекъснато изпадаха странни предмети: древни бронзови монети, зъби, мънички нефритени тигри с размер на нокът.“

И ако Кару е синекосата принцеса с кинжали скрити в ботушите, то Акива, в тази история, би бил принца на бял кон (или по-скоро пълната му противоположност). В началото ни е представен, като изключително рядко, но умопомрачително красиво създание – серафим – могъщ и свиреп, но затворен и изолиран от света. След като в миналото бива ранен много жестоко се отчуждава от всички. Затваря и потиска човешката си натура и и му остава само едно – да се отдаде на жаждата за мъст и да нарани онези, които нараниха него. Докато не среща Кару – момичето, което според всички закони е най-големият му враг, но и може би единственото, което може да го върне към живот.

„Минувачите виждаха само един висок мъж, красив – истински, чак спиращо духа красив, какъвто рядко се среща в реалния живот, – който вървеше сред тях с грацията на хищник, без да им обръща внимание, сякаш са статуи в градината на боговете.“

Няма как и да пропусна да спомена колко ми беше интересен образа на Бримстоун с неговите странни поръчения и мъдри съвети. До последните страници на книгата се вкопчвах за всяко късче информация, която можеше да получа за него, с цел да разбера каква е ролята му в цялата ситуация и от къде познава Кару. Образа на Зузана също бързо се превърна в мой любим – няма как да не ме впечатли колко мила и загрижена е за Кару, но и с какво разбирателство подхождаше към всяко изчезване и всяка странна реплика на приятелката ѝ.

„Надеждата може да бъде могъща сила. Дори и в тази кост да не съществува реална магия, ако имаш надежда и я поддържаш като светлинка в себе си, може да накараш желанията да се сбъднат, почти като магия.“

Концепцията на книгата е като нищо друго, което съм чела досега. Интензивна е, странна е, различна е, заплетена е, но всичкото това казано в добрия смисъл. Виждаме няколко свята как се преплитат и как един живот придобива смисъл. Виждаме тесните улици на Прага, виждаме пазарските сергии и павильончета в Маракеш, но моята най-любима част беше приказният бал в последната част от книгата. 

Представени са ни вълшебни светове, които не могат да бъдат описани, но някак авторката успешно ни беше пренесла в тях и можехме да си представим всичко споменато. Стила на писане, разпръснатата информация, която към края придобива смисъл и необикновените герои са само малка част от чара на тази книга, която бързо се вреди в листа ми с прочетени, а самата аз нямам търпение да видя още от историята за един ангел и един дявол.