Кн. 1 от поредицата
„Създадена от дим и кост“ от Лейни Тейлър
Историята в тази приказка започва с обикновения и
скучен живот на Кару – скитайки се из улиците на прага, учейки в обикновена
гимназия за изкуства, имайки типичните тийнейджърски проблеми с гаджето си. Но плавно
след това този живот е оставен настрана, за да дойде на негово място един много
по-вълнуващ и колоритен свят. Харесах изключително много колко различна и пряма
беше Кару – как всеки път, когато я питаха някой въпрос тя отговаряше с истината,
и как никой от приятелите ѝ, които са
виждали рисунките на необикновените чудовища в скицниците ѝ, не би подозрял, че
те не са плод на въображението, а същества, които наистина е срещала.
С напредването на книгата момичето, което знае всички езици, момичето с ярко синята коса и татуировки по ръцете започваше да ми става все по-интересна, а факта, че тя самата си нямаше и на идея коя е или от къде идва правеше историята в пъти по-напечена. С всяка следваща глава се зараждат нови въпроси:
С напредването на книгата момичето, което знае всички езици, момичето с ярко синята коса и татуировки по ръцете започваше да ми става все по-интересна, а факта, че тя самата си нямаше и на идея коя е или от къде идва правеше историята в пъти по-напечена. С всяка следваща глава се зараждат нови въпроси:
Коя е тя? Какво е? От къде идва? Каква е връзката ѝ
със странните чудовища зад вратата? Какви са те и каква е ролята им в живота ѝ?
„Около Кару наистина
витаеше някаква тайнственост. Никога не споменаваше семейството си, не говореше
за себе си и ловко отклоняваше нежеланите въпроси – единственото, което
приятелите ѝ знаеха за нея, бе, че вероятно се е пръкнала от главата на Зевс. С
нея обаче никога не скучаеха.“
„От джобовете ѝ
непрекъснато изпадаха странни предмети: древни бронзови монети, зъби, мънички
нефритени тигри с размер на нокът.“
И ако Кару е синекосата принцеса с кинжали скрити в
ботушите, то Акива, в тази история, би бил принца на бял кон (или по-скоро
пълната му противоположност). В началото ни е представен, като изключително
рядко, но умопомрачително красиво създание – серафим – могъщ и свиреп, но затворен
и изолиран от света. След като в миналото бива ранен много жестоко се отчуждава от всички.
Затваря и потиска човешката си натура и и му остава само едно – да се отдаде на
жаждата за мъст и да нарани онези, които нараниха него. Докато не среща Кару –
момичето, което според всички закони е най-големият му враг, но и може би
единственото, което може да го върне към живот.
„Минувачите виждаха само
един висок мъж, красив – истински, чак спиращо духа красив, какъвто рядко се
среща в реалния живот, – който вървеше сред тях с грацията на хищник, без да им
обръща внимание, сякаш са статуи в градината на боговете.“
Няма как и да пропусна да спомена колко ми беше
интересен образа на Бримстоун с неговите странни поръчения и мъдри съвети. До
последните страници на книгата се вкопчвах за всяко късче информация, която
можеше да получа за него, с цел да разбера каква е ролята му в цялата ситуация
и от къде познава Кару. Образа на Зузана също бързо се превърна в мой любим –
няма как да не ме впечатли колко мила и загрижена е за Кару, но и с какво
разбирателство подхождаше към всяко изчезване и всяка странна реплика на
приятелката ѝ.
„Надеждата може да
бъде могъща сила. Дори и в тази кост да не съществува реална магия, ако имаш
надежда и я поддържаш като светлинка в себе си, може да накараш желанията да се
сбъднат, почти като магия.“
Концепцията на книгата е като нищо друго, което съм
чела досега. Интензивна е, странна е, различна е, заплетена е, но всичкото това
казано в добрия смисъл. Виждаме няколко свята как се преплитат и как един живот
придобива смисъл. Виждаме тесните улици на Прага, виждаме пазарските сергии и
павильончета в Маракеш, но моята най-любима част беше приказният бал в последната
част от книгата.
Представени са ни вълшебни светове, които не могат да бъдат описани, но някак авторката успешно ни беше пренесла в тях и можехме да си представим всичко споменато. Стила на писане, разпръснатата информация, която към края придобива смисъл и необикновените герои са само малка част от чара на тази книга, която бързо се вреди в листа ми с прочетени, а самата аз нямам търпение да видя още от историята за един ангел и един дявол.
Представени са ни вълшебни светове, които не могат да бъдат описани, но някак авторката успешно ни беше пренесла в тях и можехме да си представим всичко споменато. Стила на писане, разпръснатата информация, която към края придобива смисъл и необикновените герои са само малка част от чара на тази книга, която бързо се вреди в листа ми с прочетени, а самата аз нямам търпение да видя още от историята за един ангел и един дявол.
Прекрасно ревю ^^ Днес успях да се сдобия с книгата, а след твоето ревю няма начин да не я започна още тази вечер !
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти! Надявам се да ти хареса. Гарантирам ти, че ще ти се стори главозамайващо колко оплетена е на моменти, но ако си фенка на необикновеното, различното и мистериозното, няма как да не те очарова. ^.^
ОтговорИзтриванеСлед това страхотно ревю просто няма как да не си взема книгата и да я прочета колкото се може по - скоро. :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти и се надявам да останеш само с добри впечатления от нея. :)
ОтговорИзтриванеПрекрасно ревю! Вчета започнах да чета книгата и просто е невероятна :) Вече съм я преполовила и нямам търпение да разбера как свършва :)
ОтговорИзтриванеМного се радвам, че ти харесва толкова много. Няма спор, че е супер нетипична и идеята е толкова разчупена, няма втора по рода си. Ще чакам ревю. ^.^
Изтриване